неделя, 25 януари 2009 г.

ЩИГЛЕЦЪТ ( Carduelis.carduelis ) и неговите мутации при отглеждане в домашни условия.





Автор: Д-р Massimo Natale, Италия
Д-р Масимо Натале се занимава със състезателно развъждане на щиглец и неговите мутации,регистриран е към FOI със сертификат RNA n. RX26,упълномощен за развъждане на местни птици със сертификат D.A.n.2415 of 05/08/'99.
1.ПРЕДСТАВЯНЕ НА АВТОРА
Д-р М.Натале е медик,който от години се е посветил на една своя голяма страст - развъждането на диви пойни птици.Той винаги е отглеждал птици,принадлежащи към прекрасното семейство Чинкови : европейски щиглец,европейска зеленика,европейска червенушка,червеночело канарче,обикновена чинка,елшова скатия и др.Днес в неговия развъдник присъстват няколко чифта от рядката Черногърда скатия (Spinus notatus), прекрасните Южноамерикански скатии (Carduelis cucullata ),но истинският дар на природата,който е погълнал времето,душата и сърцето на д-р Натале е щиглецът,със своите цветове,многообразни мутации,прекрасна песен и неповторим темперамент.
Масимо Натале е убеден,че любовта към птичия свят,не противоречи на отглеждането и развъждането на птици в плен.По този начин се добиват важни научни занания за живота на птиците в природата,за тяхната физиологична структура и измененията (разликите) във фенотипа, дължащи се на генотипни изменения или мутации.Воден от смисъла на сентенцията “да развъждаш значи да пазиш”,д-р Натале е убеден,че когато се получат достатъчно екземпляри,развъдени в неволя,тогава ще спре използването на природата за комерсиални цели.
2.НЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ ЗА УСПЕШЕН РАЗВЪДЕН СЕЗОН
Развъдните помещения са разположени в една стая с приблизителна площ от 25 кв. метра с височина от 2,5 м и южно изложение.Достъпът в развъдните помещения се осъществява посредством открита тераса,която се използва за всички онези процедури,който не могат да се извършват вътре: почистване и дезинфекция на клетките и оборудването и др.Там се настаняват различните разновидности на щиглеца,по някой чифт от Черногърдата скатия (Spinus notatus)и се правят различни експерименти в изключително завладяващото изкуство на хибридизацията.От няколко години Масимо Натале сформира двойки между женска обикновенна чинка и мъжки щиглец, които дават оплодени яйца.На терасата са разположени няколко волиери (2-2-1m),където се поставят младите птици през деликатния период на линеенето.
Развъдната стая е с голям прозорец (приблизително 1/3 от стената ориентирана на юг),с двойни Е стъкла и защитен с комарна мрежа.Южното изложение благоприятства за влизането на полезните слънчеви лъчи,тези UV лъчи имат антисептично действие и важна позитивна роля за психо-физичното състояние на птиците.Характеристиките на двойните стъкла са повече от важни,защото тяхната роля е да изолират микроклимата в развъдното помещение,предотвратявайки нежелани температурни колебания и резки промени във влажността особено в зимния сезон.За отопление се използват електрически радиатори, които дехидратират въздуха и поради което е необходимо непрекъснато да се следят параметрите за влажност в помещението през зимата.Безупречната хигиена в помещенията,както и обогатяването на въздуха с повече кислород са също много важни условия,от които зависи положителния краен резултат,когато става въпрос за развъждане на диви птици в домашни условия.
През лятото прозореца е широко отворен,като задължително е фиксиран неподвижно. Защитата от насекоми и хищници се осигурява от поставената комарна мрежа.Във вътрешността на развъдната стая са настанени предимно щиглеци от изходната форма (разновидности major и tschusii-сардински) и техните мутации (пастел,жълтокафяв,ахат, жълти и сатине).
Щиглецът ( Carduelis carduelis major ) авторът използва за увеличаване и укрепване на популациите на изменените форми (т.е за получаване на носители).Винаги се взима под внимание действието на изходната форма върху променените форми,защото вкарването на феомеланин от изходната форма може да има както позитивно влияние върху някои мутации (ахат),така и негативно, (каквото е при жълтокафявата мутация). Изходната форма има силно изразен контраст в оперението и поради тази причина сама по себе си е достатъчно ефектна.
Щиглецът Carduelis carduelis tschusii е един типичен подвид от Сардиния, характеризиращ се с умалените си размери.Екземплярите на автора имат размери 11.5-12 см,но има и още по-малки екземпляри с размер от 11см.Оцветяването варира около характерните за щиглеца норми,като в колекцията му фигурира екземпляр със забележително количество феомеланин - хълбоците и гръдния кош са силно оцветени в жълтокафяво.Малките размери,мелодичната песен и по-голямата подвижност в сравнение с неговия Сибирски братовчед,превръщат този «жалък» представител на щиглеците в едно малко бижу.Ако към всичко това добавим безподобната ексцентричност и стойка на екземпляра в плен,вие ще можете да разберете "провинциалната" привързаност на автора към «Сицилианския щиглец» и постоянното му присъствие в неговия развъдник.
Важни фактори при специализираното развъждане са изборът на размери на клетките, храненето,аксесоарите,температурата,възможните изкуствени вариации на светлината и не на последно място прецизният избор на вида птица за развъждане.Познаването на този вид,умението на развъждача да селекционира,познаването на изискванията на стандарта за този вид и като цяло компетентността на развъждача допълват картината.
Когато при развъждането разменена (чужда) женска не мъти и не отглежда пиленцата, яйцата или пиленцата й биват преместени при изпитана женска,обикновено от подвида tschusii ,(при който вече д-р Натале е селекционирал подходящи за това линии),избягвайки по този начин прочутите проблеми от миналото при използването на канарки като бавачки (втълпяване на чужди фенотипни белези и звуци.
Всички видове, които представляват интерес за автора се развъждат в клетки от 90 или 120 см. за мутации и Carduelis carduelis maior и 55см. за видовете с по малки размери.Според Масимо Натале предимствата от развъждане във волиера са безспорни.В този случай са налице по-здравословни условия за самите птици,но от множеството съпоставки при развъждане във волиера или клетка ,предимството според автора е в полза на клетките : възможност да ръководиш отблизо всички фази на развъждането,евентуална подмяна на яйца или пиленца,контрол за състоянието на малките от първия до последния ден, опръстеняване,намален риск,ако малкото изпадне от гнездото.
3.ОПИСАНИЕ НА ВИДА.
Научното име на щиглеца е Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758).Мъжкият има следните характеристики: глава с черен калпак,типична червено-оранжева маска,жълто-кафяв гръб, черни крила и опашка с типичните бели “перли”( бадеми или огледала ),пресечени с характерната жълта препаска,бял корем и бял гръден кош с жълтокафяви области. Женските се различават от мъжките по много дребни детайли,които само опитно око може
да различи: краят на червената маска не преминава зад окото;оперението по рамото е черно и после сиво-зелено или кафеникаво.При мъжките почти винаги е изчистено черно с минимални примеси от др. цветове.Последната особеност е много полезна при опитите да определим пола на малките преди приключването на първия месец от живота им.
Типичния вид е разпространен в Европа и Северна Африка.Съществуват различни подвидове,от които най-забележителен без съмнение е Carduelis Major,разпространен основно в Сибир и характеризиращ се с по-голям размер и редуцирано количество на жълтокафяво.
4.МУТАЦИИТЕ НА ВИДА
Ключови думи:
Фенотип: външни характеристики на вида;
Генотип: генетични характеристики на вида;
Рецесивен: слаб фактор,не доминиращ,неспособен да се прояви,ако не е носен от двете хромозоми при сливането.
Половосвързан: белегът е записан в половите хромозоми,които при птиците са ХХ при мъжките и ХY при женските;
Автосоматичен: наследствеността не се определя от половите хромозоми.
Доминантен: противоположен на рецесивния,способен на проявление при присъствие в една хромозома от двойката хромозоми.
Еумеланин – черен меланин;
Феомеланин – жълтокафяв меланин.
Решаващ стимул за развъждането на щиглеца и на останалите чинкови птици в неволя бе даден от появата на цветните мутации при тях,предизвикани от генетични аномалии, трансформирали фенотипа на във форми,различни от класическите за вида.
ДНЕС ПОЗНАТИТЕ МУТАЦИИ НА ЩИГЛЕЦА СА:
Tawny (жълтокафяв) - рецесивна мутация,половосвързана,характеризираща се с преобразуването на черния еумеланин в жълтокафяв.Ефектът,който се наблюдава,се изразява в това,че зоните,оцветени в черно при изходната форма,тук са заменени с цветове от жълтокафява тоналност,а зоните на феомеланина добиват по- топъл кафяв нюанс.
Ахат - рецесивна,половосвързана мутация,характеризираща се с частична редукция на черния еумеланин и едно почти цялостно преминаване към жълто-кафяв феомеланин. Контрастът между черното,почти непроменено по крилата и опашката,останалото черно оцветяване (сребристосиво) и почти изцяло белия гръден кош придават на щиглеца забележителен ахат ефект.
Исабел - рецесивна,половосвързана мутация,произлизаща от кръстосването на ахат и жълтокафяв,при което се получава двоен носител,способен да дава женски ахати и жълтокафяви и при кръстосване отново Исабела.Фенотипът на мутацията е близък до този на мутацията Жълтокафяв, като цветовете са разводнени (размити).
Пастел - половосвързана мутация, рецесивна по отншение на редукцията на еумеланина и феомеланина, с фенотипно проявление,изразяващо се в изцяло пастелни тонове на цветовете на окраската.
Сатине - половосвързана мутация,без съмнение най-красивата призната мутация на щиглеца.Липсата на феомеланина и почти пълната редукция на еумеланина,прави представителите на тази мутация наистина забележителни.
Жълт – автосоматична доминантна мутация, официално призната през 1997г. и описана в “Орнитология Италия” през януари 1999г.Характеризира се с вмъкване на жълт цвят на почти всички места в оперението на птицата.Това е единствената мутация,която вместо да разводнява,добавя липохром там,където той обикновено не присъства.Ценните екземпляри от тази мутация имат възможно най- много жълт липохром в оцветяването.
Други необикновени мутации,все още в процес на стабилизация са Опал и Албино - и двете рецесивни и автосоматични.
Интерес представлява и друга рецесивна и автосоматична мутация - Witkop,получена и развъдена от холандските и белгийските любители.Характерно за нея е липсата на типичния за щиглеца черен кръст на главата.
5.ПРЕГЛЕД НА СЕЗОН 2000
През този сезон получих поколение както от класическите (изходните) представители на щиглеца,така и от мутациите.Развъдните двойки бяха съставени от определен брой представители на подвидовете Carduelis c. Tschusii и Carduelis c. Major (при които без особени трудности се добива поколение в клетки с дължина 90см.), няколко чифта Пастел, Ахат, Сатине и Жълт. Изходната форма (Carduelis carduelis c.) и подвидовете Carduelis c. Tschusii и Carduelis c. Major никога не кръстосвам помежду им, за да съхраня типичните за тях белези и да избегна получаването на интермедиерни екземпляри в тяхното поколение.
Аз не развъждам всички известни мутации и подвидове на щиглеца. Използвам подвида Carduelis c. Major за опресняване на кръвта при мутиралите форми. Това обаче е деликатен процес, т.к. не винаги води до позитивен резултат.Позитивен резултат при използването на нормална птица се получава при мутациите Ахат и Пастел,а негативен при Жълтокафяв.
Накрая, бих желал да споделя някои впечатления за очарователната мутация Сатине: от чифтосването на мъжки носител на сатине с женски ахат,аз получих няколко мъжки ахатови птици, носители на сатине (50% от мъжките).Тези носители проявяват фенотипа на ахата, тъй като ахатовия ген (ген на разреждането) е доминантен спрямо гена на сатинето. Екземплярите са трудно (невъзможно) фенотипно различими от тези,които са чисти ахати, като различието се определя от това в каква степен доминантния ген на ахата допуска (частично) проявление на гена на сатинето.
Превод от английски - Кр. Стойчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар