Създаване на нова (певческа) порода.

Създаването и регистрирането на нова порода е изключително сложен и дълъг процес.Тази дейност изисква целенасочена и строго контролирана селекция,както и много добре организирана структура от развъдни регионални дружества и клубове.Когато става въпрос за създаване и утвърждаване на нова певческа порода канари е добре да се запознаем с опита на белгийските,немските и испанските канаровъдни организации,които са успели да доведат до успешен край дългогодишните си усилия,създавайки породите Малиноа Waterslager (Белгия),Харц-ролер (Германия) и Тимбрадо (Испания).Това,разбира се не са единствените държави,в които са правени опити за създаване на нови певчески породи канарчета.Трябва да споменем Русия и канарчето с овесарков стил на пеене,Франция и парижкия славей,Сърбия с власотинските славееви канари,Турция и нейните бюл-бюл канари.За съжаление опитите в тези страни не са довели да регистрирането на нова порода,а причините за неуспехите са от различен характер.Така или иначе желанието и ентусиазмът на руските,сръбските и турските канаровъди не е останал незабелязан и макар,че не са оставили траен,завършен генетичен продукт,техните школи и постижения в певческото обучение на канарчета и до ден днешен са източник на ценна информация.До момента в света има регистрирани само три певчески породи.Първата певческа порода - испанските канари Тимбрадо е създадена преди 300 години,в 1700-та година. Въпреки това,тя е призната последна от световната организация.През 1850 г. се явява германската певческа порода Харцера - ролер,а през 1870 г. – белгийската Малиноа ватерслагер.Това показва колко труден и продължителен може да бъде процесът по създаването и утвърждаването на нова певческа порода канари.Изключително трудно е да се промени паметта и начина,по който птиците възпроизвеждат определени звуци.Не по-малко трудно е да се запази или прехвърли генетично новото умение,създадено след много опити,селекция и специално обучение.Сега трите певчески породи се различават по тембъра,динамиката и темпото на изпълнение.Освен това и трите породи имат характерни особености,които и днес пораждат спорове,дават се различни тълкувания.Например,как се е получило пеенето на Харцера със затворена човка,водното меко изпълнение на Малиноа или тракащото насечено пеене на Тимбрадо.Това са въпроси,които навярно занимават всеки любител на кафезната орнитология.Човешките усилия не са престанали да работят в тази насока.Така, през 1975 г. се появява канарът,наречен тиролски славей.През 30-те години на миналия век една група специалисти от Германия, Белгия и Италия създават фиуме,през 1920 г. се явява еделролер,през 1950 г. – смет,същата година – и американски певец. Както виждате, всеки дава наименования на своите певчески канари,но те не получават признание от световната организация,където специална комисия се занимава с това.Те проследяват ансамбловите изпълнения,характерните белези,запазването на песента и много други показатели. В България увлечението по създаване на местна порода пойно канарче е факт от двадесетина години.Преди това с обучението на канари в славеево и горско пеене са се занимавали доста канаровъди-любители,но тяхната дейност е била по-скоро хоби със състезателен характер,отколкото сериозна селективна програма.Сравнително организирано по създаването на характерна българска порода пойно канарче се работи от 5-10 години.Амбициозният проект се нарича "Орфей",а канарчетата-орфеи.Птиците се обучават в задължителни певчески турове,които се състоят от мелодии на южен и северен славей,голям синигер,чучулига,авлига и др. горски птици.Няколко регионални клуба обединяват ентусиастите и координират тяхната дейност.Ежегодно се провеждат певчески състезания,които определят най-добрите птици,достойни да се явят на национален конкурс.За да се превърне обаче "екзотичния" експеримент,наречен "Орфей" в сериозна селекционна програма,канаровъдните клубове по места трябва да се превърнат от търговски дружества-седянки в истински "банки" за създаване и съхранение на чисто- породен материал.Само чрез селекционни центрове с ясни некомерсиални цели,чиито членове изучават и прилагат опита на специалисти от цял свят може да се постигне забележителен резултат. Всичко останало е съмнително,мимолетно и понамирисващо на "хайван-пазар",ракия и балканска грандомания.Това,разбира се е началото,а за създаването на нещо наистина забележително се изисква много работа,сериозна организация и технологично време. Както стана ясно от казаното по-горе,във всяка страна и на практика във всеки град или провинция съществува обособена школа за развъждане,обучение и селекция на певчески канари.Тази местна вариация се различава от утвърдените и международно признати породи по това,че носи в себе си труда на една немногочислена група от канаровъди-ентусиасти,чиято работа общо взето е освободена от някакви строги правила и регламенти.Видът и качествата на съответния "продукт" се променят в зависимост от модните течения и нуждите на пазара,от това до каква степен е овладян процеса на обучение на птиците,от това до колко са развити генетичните познания на канаровъдите и не на последно място - от мнението и "естетическите"претенции на водещите в момента лидери и авторитети в средите на канаровъдите.Такива мимолетни вариации в отглеждането на пойни канарчета възникват и съответно изчезват доста често,без да се стигне до създаването на нова порода.Най-често се правят опити с обучаването на местни певчески канари да изпълняват определени строфи от песента на славея и други горски птици.За целта първоначално местни безпородни пойни канарчета се кръстосват с качествени представители от утвърдените певчески породи канари.Най-често началото се поставя с канари от породите Малиноа или Тимбрадо.След това получените поколения се обучават,селектират и когато е необходимо отново се кръстосват с елитни певчески породи за подобряване на кръвта.От Малиноата например се взима паметта-т.е. възможността птицата да запомня по-голям брой строфи при певческото обучение.От друга страна обаче Малиноата вкарва специфични ролади в песента на новото поколение,което на конкурси съответно,води до получаването на наказателни точки. За разлика от местните вариации и експерименти,породата е нещо устойчиво.Породата е резултат от многогодишна целенасочена селекция,която следва строги правила и чиято цел е получаването на комплексен краен резултат с точно определени звукови и екстериорни характеристики.Вътре във всяка порода има множество линии т.е. индивиди,които по своите основни белези се отнасят към дадената порода,но притежават отличителни качества,които ги различават от другите групи. При регистрирането на дадена порода в The Confédération Ornithologique Mondiale (C.O.M.) - Световната орнитоложка конфедерация се предоставя документация,която показва как работи системата за опръстеняване на съответните екземпляри в дадената страна-как,кога и на кой точно канаровъд се предоставят номерирани пръстени.Причина за този строг контрол е фактът,че на конкурсите,които се вземат предвид при регистриране на порода се допускат само птици до определена възраст.Поради това изискване,във всяка Национална федерация на птицевъдите-любители съществува ред за получаването на пръстени от всеки член в края на месец декември,така че опръстеняването на птици да може да стане не по-рано от 1 януари на следващата календарна година. Друг важен момент при регистрирането на порода е представянето на родословни бланки,родови книги и документация,доказваща целенасочена и организирана дейност,подчинена на строгите правила за създаване на нова порода. Интересен факт е,че дори за конкурсните клетки,в които птиците ще бъдат оценявани също има категорични изисквания и параметри.Конкурсните клетки трябва да са съобразени с изискванията за лесно обслужване на птиците,когато техният брой е голям,а времето ограничено.Така,че страната,която ще кандидатства за регистриране на нова певческа порода трябва да съгласува конструкцията на конкурсните клетки с Международната орнитоложка Конфедерация. При регистрацията на нова певческа порода се прави прослушване на единични екземпляри и на т.нар. щамове-ансамбъл от четири птици,които се намират в конкурсни клетки,поставени една върху друга.Канарите от всеки един щам трябва да имат еднакъв план на песента и едно и също темпо.Този факт е особено важен при създаването на стандартите на песента за породата,която ще бъде представяна за регистрация в С.ОМ.Става въпрос за подбора от задължителните турове в песента,с която се обучават птиците.Те трябва да са съобразени с ансамбловото пеене,за което са нужни мелодии с близко звучене и взаимно допълващи се строфи.В противен случай ще липсва хармонията,характерна за певческите ансамбли,а изпълнението на четирите птици,обединени в щам,няма да може да постигне необходимия синхрон. Всяка една орнитоложка организация или канаровъдно дружество,работещи за създаването на нова порода трябва да вземат предвид казаното до тук.В допълнение към всичко казано до тук са и следващите съображения,които имат за цел да очертаят параметрите,на които трябва да отговаря всяка една нова модификация или порода,за да бъде регистрирана. 1.Всеки един породист екземпляр трябва да разполага с установените характерни особености,определени от стандарта на породата.Тези признаци е задължително да се предават по наследство от поколение на поколение. 2.Всяко едно чистокръвно животно трябва да може да бъде идентифицирано.За тази цел се използват различни етикети,марки,печати,пръстени и дори микрочипове.За развъжданите в домашни условия птици,ролята на такъв идентификационен маркер играят номерираните пръстени,с които малките пиленца трябва да бъдат опръстенени да седмия ден след излюпването си.Всички пръстени се водят на отчет в съответните орнитоложки дружества и се раздават на развъждачите по строги правила. 3.Всяко едно породисто животно трябва да притежава родословие и информация за неговите предтци от поне няколко поколения назад.Родословието на всяка една птица трябва да бъде заверено в съответното канаровъдно дружество.Колкото повече информация съдържа то,толкова по-ценна е и самата птица.За канарчетата се счита оптимален варианта,при който в родословието им се съдържат данни за четири поколения назад. 4.Всеки породист екземпляр,носещ родословен маркер подлежи на вписване в съответната родова книга на развъждача,при който е родено.Този племенен журнал следва да бъде прошнурован и подпечатан от дадена канаровъдна организация.При определени условия някои екземпляри трябва да бъдат регистрирани и в общата канаровъдна родова книга на главната организация. 5.Регистрирането на дадена порода се състои в това,еспертите от С.О.М. да могат да установят и да проследят как характерните за породата стандартни признаци се предават и унаследяват в поколенията няколко генерации назад. 6.Всяка една порода трябва да бъде юридически защитена на международната сцена.Това е своеобразен патент,търговска марка с определени параметри,име,външен вид,форма и цвят,който подлежи на регистрация и в съответната страна.Това се прави с цел да се защити готовия продукт от фалшификации и злоупотреби.