Едно изследване на песента на канарчето.

Автор : Евгений Малаханов - Русия
Превод от руски : В.Панов
За канарчето е писано много. На първо място за нас представлява интерес изследването на песента, процесът на възникване и факторите, които й влияят.Учени от много страни са посветили свои разработки ,за да отговорят на всички въпроси.
От техните изследвания се установява, че песента е едно от приспособленията за преживяване на вида. Възникването на песента е свързано с явлението импринтинг, т.е. запечатване, запомняне. Импринтингът играе голяма роля в живота на всички високоорганизирани биологически същества, обезпечавайки приспособлението им към изменящите се природни условия, в това число оцеляването на вида.
Различаваме два вида импринтинг: зрителен и акустичен /звуков/.
Зрителният спомага за запомняне видовите особености на своите родители, което обезпечава правилния избор на полов партньор в бъдеще. За пример на зрителен импринтинг може да се даде следният експеримент:
Яйца от канарче подложили на двойка скатии. Последните изхранили люпилото успешно. По-нататък тези канарчета хващали чифт по-лесно със скатии, отколкото с канарче. Отгледаните от чужди родители, запомнили и търсели партньор сред вида на приемника.
Периодът на зрителния импринтинг е доста по-кратък от звуковия и продължава от момента на отваряне на очите на пиленцата до окончателното им изхранване.
Целта на акустичния импринтинг е доста по-широка и също е насочена към продължаването на вида.
Функция – звукова идентификация на видовия партньор, звукова маркировка на гнездовия участък, с цел охрана от хранителни конкуренти. Звуковата идентификация за видов партньор възниква при пиленцата още в гнездовия период, когато те “запечатват” гласа на своите родители.
Пораствайки и напускайки гнездото, младите птици запомнят и звуковия фон на околната среда.
Вече възрастни, с обособен гнездови участък, птицата започва да запомня и звучащите наоколо гласове, включвайки ги в своите песни, показва, така да се каже, че даденият гнездови участък е зает. С това се обясняват разликите в песента на един и същи вид. Ако птичките попаднат в условия с различен звуков фон, включват в песните си не само гласовете на своите родители, но и строфи от песните на други видове. При това, трябва да се отчете, че става натрупване и на индивидуалните различия на гласовия апарат. С това се обясняват пък индивидуалните различия в песента на един и същи вид. Ефектът на “запечатването” се случва в строго определени периоди от време. Тези периоди се обуславят от функцията на половите жлези /гонади/.
Секция цветни канари на Московския клуб
Тестостеронът /мъжкият полов хормон/ “отключва” механизма на импринтинга. Опитът показва, че “вкарването” на тестостерон в междугнездовия период, повишава възприемчивостта на канарите към изменение на песента и включване на строфи от обкръжаващата сфера /фон/.
Някои видове птици са способни на значително изменение на песента в продължение на целия си живот. Това е още едно приспособление, даващо допълнителен шанс за преживяване на вида.
В голяма степен това е свойствено за мигриращите птици, които всяка година гнездят на ново място и са принудени да включват в своите песни елементи от новия звуков фон. Или казано по друг начин – птица, израснала на едно място, заемайки гнездови участък с друг звуков фон, за да го защити, вмъква в песента си елементи /строфи/ на местните птици.
Други птици имат малко изменяема песен. Това е свойствено за ендемитите, т.е. птици, постоянно живеещи на едно и също място. Дивото канарче е ендемит. То живее в среда с малко изменящ се звуков фон. Песента му в течение на времето се променя относително слабо, т.е. генетическата песен на дивото канарче е достатъчно стабилна.
През периода на одомашняването, човекът е “разглобил” генетичната й основа и е разширил диапазона на възприеманите звуци.
По пътя на целенасочена селекция са създадени певчески породи с различно по тоналност пеене, които като дивите канарчета относи-телно стабилно съхраняват песента на породата.
Периодите на устойчиво съхранение при певческите породи, както и при дивите се нарушава в моментите на хормонален излив – размножаването и линеенето.
По това време мъжкият става възприемчив към имитации на повечето звуци. Това обяснява защо нашите канарчета започват да променят песента си именно в тези периоди.
Отделянето на тостостерон може да бъде провокирано и от външни обстоятелства. Стресовата ситуация кара организмът да изхвърля в кръвта хормони, които в периода на действието си също възстановяват импринтинга.
Някои канаровъди /по сведение на московския любител Ялигин/ използват стреса като положителен фактор при песенното обучение. За тази цел разпределяли младите канарчета в платнени торбички и свободно ги окачвали. Стресът изострял възприемчивостта им към песента на учителя.
От друга страна, стресът може да изиграе и отрицателна роля. Неподготвеният канар, непреминал през предварителни тренировки и попаднал в непривична темрература и осветление, звуковият фон може да предизвика силен стрес /дистрес/ и силно да промени песента.
Разбира се, домашното канарче по времето на развъждане от човека е придобило много допълнителни качества: развил се е гласовият апарат, по-широк е станал диапазонът на възприеманите звуци, има променен външен вид и т.н. Човекът, по пътя на целенасочената селекция е помогнал за развитието на много качества. И все пак, би било неправилно да се предполага, че канарчето, въпреки своето одомашняване е започнало да се различава коренно по своята биологична същност от своите диви предци.
По време на импритинга, канарчето може да “вземе” в песните си не само фрази и строфи от пойните птици, но и както показва практиката, даже човешка реч. Но неговият гласов апарат, генетически настроен към възприемане на определени звуци, съответстващи на дадената порода, не може винаги да ги възпроизведе съвсем чисто.
Канарчето се излюпва в гнездото вече със заложена генетична песен. Как ще се прояви по-нататък, зависи от много обстоятелства.
Както вече беше намекнато, канарчето от породата харцер-ролер по принцип може да се обучи на песента на друга порода /тимбрадо или малиноа/, но изпълнението на тези песни ще бъде в особения свойствен маниер на ролера, т.е. със затворена човка и в по-ниска тоналност. Тази песен е “неудобна” за харцера, тя не съответства на заложения модел и през периода на поредния хормонален удар /стрес, размножаване, линеене/, той ще се стреми да “превключи” на по-свойствената му /генетически обусловена/ за породата песен.
В това отношение, песнта на канарчето се явява като резултат от влиянието и взаимодействието на следните фактори:
1. Особености на заложената генетически песен
2. Породните особености на гласовия апарат /сиринкса/
3. Особеностите на звуковия фон по време на импринтинга
Ако тези фактори се приложат към поро-дата, то може да се определи направлението за работа по създаване на определена песен.
1. Селекциониране на канарчета с направление на генетически заложена песен.
2. Селекция на база на особеностите на гласовия апарат.
3. “Закрепване” на звуковия фон в периода на импринтинга, съответстващ на генетичните особености на породата.
Селекция на определен екстериор, най-добре отговарящ за изява гласовите данни /заложби/ на канарчето. При постигане на тази хармония, т.е. съответствие на генетически заложения модел на песента, съответстващ на развитието на гласовия апарат, физическото развитие и съответстващ на звуковия фон през периода на импринтинга, може да се получи истинска пълноценна порода.
Иска ми се да засегна още един въпрос. Много от канаровъдите се стремят максимално да увеличаят количеството на строфи в песента. С тази цел се създават съответните записи и те се предлагат на канарчето в периода на импринтинга, в качеството на звуков фон. Като правило, канарчето след дълго слушане запомня повечето мотиви. Но във всяка отделна песен то подрежда определено количество строфи. Сега един набор, след това изпява с друга подборка. Да се изпълнят всички строфи в една песен почти не се получава.
Къде е причината? Изследванията показват, че песнта на канарчето е ограничена по време и продължава не повече от 45 сек. Птицата може да “запомни” и възпроизведе песен само в пределите на това време. Любителите често не отчитат този факт и създават доста по-продължителни записи. Какъв е резултатът? То е все едно да ви накарат да произнесете дълга фраза за 5 сек. Ще започнете да изхвърляте /пропускате/ някои думи. Така и канарчетата изхвърлят строфи, променят бройката, избират си. А ние, не отчитайки техните възможности, се оплакваме: “Ето пак изхвърли от песента си прекрасния “кулик”. Това е още една причина, още един довод срещу обучението от изкуствено създадени песни /магнетофон или CD/.
Как можем образно да си представим процеса на формиране на песента /какво трябва да направим за обучението на младите канарчета/?
Нека за кратко да се откъснем от канарчетата.
Да си представим плоскост, на която са издълбани отвори, ямички. Те са с най-различен размер, форма и дълбочина. Има кръгли и големи, по-малки и съвсем малки, триъгълни големи, както по-малки и малки, правоъгълни, трапецовидни, Т-образни и т.н. Всичко това са, така да се каже, генетическите възможности на младото канарче. Всяка вдлъбнатинка се запълва от определен звук или строфа.Всеки звук или строфа можем да си го представим като предмет с определена форма и размер. Ако този предмет по своята форма и размер съвпада с определена трапчинка, получаваме чисто възпроизвеждане на строфи и звуци и канарчето за дълго и стабилно ги включва в песента си.Ако в плоскостта отсъства вдлъбнатина с формата и размера на предмета /звука, строфата/, то той /тя/ не попада в песента.Канарчето, с неговите генетични данни и възможности не може да възприеме и после да възпроизведе тези звуци. Звуци, фрази строфи, които се отклоняват от размера и формата на трапчинките, но някакси се напасват там криво-ляво, могат да бъдат включени в песента, но с определени “перифрази” /дефекти/.
Имаме две възможности на практика:
* В първия случай ние знаем формата на всички ямки /модел на песента/ отрано и старателно сме подбрали звуци-предмети /учител или запис/ и в нужния период /импритинга/ старпателно и съответстващо на формете сме запълнили всички трапчинки. В резултат на това получаваме чиста, без дефекти песен.
* В другия случай, нищо не знаейки за особеностите на ямките, започваме да подбираме различни предмети, с цел да ги запълним. Е, имаме ли увереност за съвпадение на предмети и вдлъбнатини? Разбира се, че не. Някои съвпадат напълно, други въобще не пасват, а трети се “заклещват” с трудност.
И в първия, и във втория случай канарчето ще има песен. Да предположим невероятния случай, че новата песен се получи 1:1. В първия случай песента съвпада генетически, а във втория – не.
В първия песента е създадена на основата на вродените способности на дадения индивид. Във втория – по пътя на случайността.
Какво ще се получи, ако раздрусаме плоскостта /периода на последния импринтинг/? В първия случай ще има съвсем малки промени – всички предмети лежат плътно в своите ямки, т.е. песента ще съхрани своите качества. Във втория – това-онова ще изпадне от ямките, песента коренно ще се проме-ни и ще загуби качествата си. Там, където предметите са би-ли просто насипани, повечето ямки ще се освободят от тях и ще се запълнят по произволен начин.
Какво канарче ни е нужно? Такова, при което пе-сента съвпада с генетическите възможности и се запазва за дълго време, прославяйки съз-дателя си или такава птица, която пее само в конкурсния период и след това изчезва, оставяйки добрия спомен?
“Полето” има ограничени размери и ограничено количество “ямки”. Това означава, че канарчето може да възприеме и да възпроизведе определено количество звуци и строфи.
Колкото и предмети да изсипем на “полето”, количеството на “ямките” ще си остане постоянно и песента ще се състои от ограничено количество строфи.Възможно е чрез изкуствен подбор да се увеличи количеството на “ямките”, т.е. да се повиши способността на канарчето да възприема повече звуци и строфи. Тук изниква въпросът за целесъобразността. Има ли смисъл при природен лимит на песента от 40-45 секунди претоварването? Кое е по-добре? Красиво, отчетливо и с вариации да се изпеят 5-6 строфи или забързано, със “скороговорка”, на всяка цена и с усилие да се пропеят 10-15. Тук се намесва субективният фактор и избор за съотношението между количество и качество.