Помествам тази статия на уважавания и доказан специалист г-н Г.Каров сега,независимо че всъщност тя е писана преди няколко години.Разсъжденията,изводите и препоръките,които той е дал на любители и канаровъди по въпроси,свързани с обучението,селекцията и оценяването на певчески канари имат изключително АКТУАЛНО звучене и днес.Особено тези,които засягат темата за създаването и утвърждаванета на българска певческа порода канари.Дали пътят от безпородното канарче до отглежданите и оценявани в момента канари "Орфей"е бил правилен и съобразен с правилата и закономерностите,използвани и прилагани при създавенето на вече регистрираните певчески породи ?Дали оттук нататък трябва да има промени във начина на обучение,в начина,по който се провеждат конкурсите и се оценяват птиците ?Дали фишът с мелодиите е все още актуален и подходящ,като се вземат предвид изискванията за ансамблово пеене т.нар. щамове ? Дали съдийството - една изключително деликатна и "тънка"тема - е адекватно и достатъчно подготвено за новото предизвикателство,наречено "Орфей"?Дискусиите, споровете и предложенията по всички тези теми продължават - по форумите,в клубовете и асоциациите.Въпроси и отговори има.Но най-важният резултат ще дойде след време.Ако пътят и посоката са били правилни... Уважаеми любители на канарената песен,изминаха 20 години от представянето за първи път на конкурс канарчето Малиноа в България.Заех се да направя преглед на изминалия период,тъй като аз внесох от Франция тези забележителни птици и тяхно поколение представих на конкурс през 1982 година.Всеки любител на канарчето Малиноа си спомня отличното изпълнение на тези птици.Именно те станаха причина любители от цяла България да се обърнат към тази певческа раса.От тези птици започнаха любителите от Пловдив,Хасково,Бургас,Пазарджик,Кюстендил,Асеновград,Благоевград,Търговище, Плевен,Сливен.Тъй като говоря с възхищение за тях,мисля че е редно е да спомена от кого са закупени тези и къде живеят тези прекрасни изпълнители.Наша чест и гордост е, че зад тези изключително качествени представители на певческите канари Малиноа стои
името на президента на породата във Франция Роланд дос Сантос - едно голямо име, спечелил множенство награди - но за съжаление вече покойник.От неговите писма цитирам следното: “Този резултат на моите канари е плод на много труд и на 15 години експе рименти.”В друго писмо той пише: “Аз се занимавам 15 години с култивиране на Малиноа, с часове се занимавам с това,извън моите служебни задължения.Бях Ви писал, че съм получил наградата на Париж. А сега мога да Ви кажа,че получих наградата и на Франция.Така спечелих една прекрасна купа иедин медальон, които ми бяха връчени от министъра, който е кмет на град По,където се състоя конкурса.Този град е на 1000 км от Париж.Вие виждате, мили приятелю, че отнесохте от Франция една прекрасна порода.”
Тези птици изпълняваха съвършено стандартната песен,имитираха южен славей, северен славей,поен дрозд, кукувица,синигер.Правех експерименти с морзова азбука,различни мелодични мотиви и т.н.Птиците със завидно майсторство преодоляваха този сложен репертоар,изпълнен с технически трудности.С приятели сме прослушвали тези канари на запалена свещ.Притежаваха невероятен ищах за пеене - на 1 метър разстояние,отвсякъде обградени с хора,те пееха спокойно.Много куриози са свързани с тези птици.Спомням си за един канар,който няколко години го ползвах като баща.Той изпяваше репертоара си на северен славей и след това перфектно преминаваше към щам Малиноа.Това се повтаряше непрекъснато.Като запален любител, аз исках да разкрия докрай гласовите и технически възможности на тези канари.Работех с три магнетофонни записа стандартна песен, южен славей,северен славей.Твърдението,което Роланд дос Сантос споделяше,че дълги години култивира Малиноа,много ме смущаваше.Смущаваше ме факта, че той,след като притежава певческата раса,продължава да я култивира.Сега,след толкова години на експерименти,аз го разбирам напълно.В последствие внесох птици от Холандия,Белгия,Италия,но по качество те отстъпваха на онези птици.
Неутолимата жажда на българския любител към славеевата песен се оказва истинска заплаха за канарчето малиноа.Търсят се различни кръстоски и птицата постепенно
загубва характерните си белези.За да се запази качеството на песента,предложих идеята, че мотивите от стандартната песен е добре да се потърсят в песента на славея -клокенде, беленде,сталтонен,вутен и т.н.Направих такъв славеев репертоар,изграден върху стандартната песен и го предложих на колеги от Пловдив.Може би не бяхме достатъчно настоятелни и тази добра идея остана нереализирана.Сега,след толкова години,виждам
колко правилно е било това.Защото стандартната песен представлява емблема,която се утвърждава стотици години.
Ето какво казва международният съдия Фернанд Васвор –французин: “На конкурси е хубаво да се представят много птици,желателно е да има много щамове.”
Точно това последно изречение ни дава свобода на действие,стига да се спази характерната особеност на всеки мотив от песента.Наивноно е да се мисли,че флейтовите
и метални мотиви трябва да бъдат еднакви навсякъде.Какво всъщност представлява стандартната песен.В нея има лежащи тонове,клокочещи ролади,метални звуци, флейтови мотиви,ниски,къркащи звуци,високи звънливи тонове.Чрез утвърдената песен на различните певчески раси се разкриват дори и национални особености - любовта към танцувални ритми,предпочитание към даден инструмент,разпространена професия, а същевременно и темперамента на нацията.Немското канарче харцролер отговаря точно на разпространената тогава класическа форма в изкуството.В песента се чувства една готическа строгост и студенина,типични за катедралите.Свързаната роладова песен на харц ролера напомня Бахова фуга,където мелодията има непрекъснато полифонично движение с богата темброва нюансировка,която се получава чрез смяна на регистрите на органа.Макар че песента на харцера има повече темброва красота,тя се изпълнява с точност и дисциплина.Белгийската порода Малиноа ватерслагер със своите типични водни удари, стичащи се и бълбукащи подпочвени води,ни разкрива характерните особености на един богат миньорски център,какъвто е Белгия.Разнообразната нежна и мелодична песен напомня романтизма в изкуството.Испанската порода Тимбрадо има игрива,танцувална песен.Някои от мотивите напомнят инструмента кастанети,толкова типични за Испания.Птицата действително отговаря на темперамента на нацията.
Както споменавам по-горе, околната среда дава отражение върху песента,след като чрез нея откриваме даже някои национални черти и особености.Създателите на певческите раси с голяма любов и ревност съхраняват стандартната песен на своите канари.В къщи имам една подложка за бира от Германия,на която пише:”Да бъде вечнозелена гората Харц.Да пее канарчето харц.Всички да съхраните завинаги едно радостно чувство.”
С болка искам да ви кажа,че този 20-годишен юбилей на конкурса в България се отнася и за салонния певец харц ролер,но за съжаление тази певческа раса не можа да се утвърди у нас.Искам да спомена за ансамбъла на харц ролера.При такова ансамблово изпълнение има възможност да се реализират различни хармонични ходове.Това тоново преливане, тези темброви контрасти, които се явяват в общата песен, можем да сравним само с Вилеров гоблен.Една легенда разказва,че породата харц ролер е получена в близост до стопански двор - в близост до гора и блато и наистина - с песента ни те ни въвеждат в ежедневието на едно планинско селище.Чува се обаждане на домашни животни,лай на кучета,смях на хора, чукане на наковалня, камбанките на стадата,свирката на овчаря,крякане на жаби от близкото блато,ромолене на поточе,обаждането на грабливи птици.Само човек с голямо въображение може да рисува в съзнанието си различни картини.И представете си - след всичко това,само защото харцера не може да имитира славей,не се приема добре у нас.
/Следва продължение.../
Няма коментари:
Публикуване на коментар