понеделник, 19 януари 2009 г.

Канарчета певци.Унаследяване на певчески способности и обучение.





Текст: Желко Алексич
Превод: Надежда Георгиева I.Унаследяване на певчески способности.Възможни варианти за качествена селекция.
Любителите на канарчета – певци винаги са търсели начини да подобрят качеството
на пеенето при отглежданите от тях птици.Основният въпрос,който се поставя тогава е, дали тази песен канарчето получава по наследство или не.Мненията в тази насока са били винаги различни: от теорията,че пеенето не се унаследява,а се учи от специални певчески упражнения,до диаметрално противоположната теория,че песента при канарчето се получава изключително по наследство.Има и трета теория,която е и най-приемлива.Според нея това,което канарчето унаследява е качеството на песента т. е. начинът на пеене-тембър,интонация,но не бива да се изключва и факторът “влияние на средата“т.е. допълнителното заучавене на отделни единични строфи,както и начина,по който те се изпълняват-темпо,план на песента и плановост на изпълнението.
За да бъдат признати като отделна порода със собствено име,певческите канарчета от определена линия или район трябва на първо място да унаследяват основнния,главен дял от пеенето.
Сега се появяват два въпроса за размишление:
А/ След като пеенето се унаследява, как точно става това?
Б/ Кой оказва по-голямо влияние върху качеството на унаследеното пеене – мъжкият или женският родител?
Канарчето има 42 хромозома – 21 двойки.Хромозомите са тези, които дават генетичния код, според който се решава всичко,включително и пеенето.Половите клетки на мъжкия
/сперматозоидите/ и на женската /яйцеклетката/ имат еднакъв
хаплоиден брой хромозоми - по 21.Общият брой хромозоми – 42, т.н. диплоиден брой се получава от сливането на половите мъжки и женски клетки.Със следващия пример ще покажем само теоретично,какви комбинации могат да се получат например при комбинирането на три различни двойки хромозоми.Така например:
-ген “А” за пеене с отворен клюн
-ген “а” за пеене със затворен клюн
-ген “В” за пеене с високи тонове
-ген “в” за пеене с ниски тонове (дълбоки)
-ген “С” за непрекъснато пеене (ролада)
-ген “с” за прекъснато пеене (диво). Вероятността да се получи птица с генетичен код “ааВвСс”е 4/64 или 1 /16.Ако погледнем вероятността да получим птица с всички рецесивни особености “ааввсс” можем да видим, че тя възлиза на 1/16.Още веднъж повтарям, че се отнася само за демонстрация на унаследяването на единични характерни особености, защото не трябва да се забравя, че канарчето има 21 хромозомни двойки,а ние в този пример се позовахме само на 3 двойки хромозоми.С позоваването на генетиката можем да си облекчим работата,като научим как да направляваме качеството на унаследените черти на отглежданите от нас птици.Първа стъпка в тази посока е разбирането как, коя черта /конкретно при канареното пеене/ се унаследява доминантно или рецесивно.
Между любителите на певчески канарчета,често се водят полемики около това,кой от родителите има по-голям принос, по-голямо влияние върху формирането на качеството на унаследеното пеене.Мненията се различават доста.От една страна имаме остарялото схващане,че влиянието на женската е по-голямо и че тя има решаващо значение за пеенето на потомците - според някои автори делът на женската е 60 %, дори и по-голям.Това мнение е основано главно на факта,че за любителите женската остава една мистерия,тъй като при размножаването се използват най-добрите мъжкари,а резултатът
не винаги е този, който се очаква.Единственият правилен начин е да се чуе песента на
канарчето.За съжаление женските нямат възможност да покажат своя генетичен код като мъжките - чрез пеене.
От друга страна,имаме едно научно доказаното схващане в генетиката,че и двамата родители дават еднакъв брой генина поколението,което означава, че тяхното влияние върху наследствеността е еднакво.Тук също не би трябвало да забравяме фактора “влияние на околната среда“.
Сега,сам по себе си изпъква въпросът за избора на родителските двойки.Да се избере мъжкият не е голям проблем: той пее и тази своя песен би трябвало да се предаде на потомството.Проблемът е да се избере женската,предвид скрития характер на генетичния й потенциал.Някои правят този избор на основа на женското отговаряне.То обаче може да покаже само “цвета” на гласа - тембъра,който тя има.Избирането на женската според това как пеят нейните рожденни братя е най-разпространеният засега метод между любителите
канаровъди,но и тук няма гаранция.
Да вземем следващия пример : Една женска е имала две люпила с по четири пиленца и крайният резултат са 4 млади женски и 4 млади мъжки, като само един от тези 4 мъжки е много добър певец. Вероятността е такава,че само едно от четирите женски има “добър” генетичен код,който ще даде голям процент добри мъжки.Останалите три женски
пиленца могат понякога да дадат добър мъжки,какъвто е техният баща, но с много по-малък процент вероятност.Това е основанието,поради което е рисковано да се използва само една женска за разплод.Най-добре е да се използват две сестри,които имат баща с
доказани добри певчески умения.Това са само първоначалните изводи около това,как пеенето се унаследява.На самите любители е оставен изборът да решат как да постъпят,а именно кой тип кръстосване да предпочетат - дали с доминантно или с рецесивно комбиниране на наследствените фактори.Проблемът е и в това,че трябва време,т.е. трябва да се изчака птицата да “пропее“,а това е почти цяла година преди да се разберекакво се е получило и какъв е реалния резултат.Още повече,ако се окаже,че изборът на двойките не е бил адекватен,тогава тази година ще се окаже хвърлена на вятъра.Но може би точно в тази
неизвестност се състои част от предизвикателството и удоволствието,което ни носи отглеждането на канарчетата – певци.Все пак обаче нашата цел във всеки случай е неизвестността и възможните лоши комбинации да са сведени до минимум.
II.От казаното до тук ства ясно, че част от вокалните способности при канарчето са наследствени.Условието да бъдат признати за отделна певческа порода е те да могат да прехвърлят основните дялове от тяхнотото пеене по наследство.Не трябва да се отминава и вече упоменатия фактор - влиянието на околната среда.Отглеждането на качествени канарчета - певци е немислимо без адекватно обучение.Много любители имат свои “тайни“ начини и схеми за тяхното обучението,но обединяващото в тях е,че то трябва да се провежда в тъмнина, по-точно в полутъмнина,която трябва да се контролира и регулира.Причина да напиша тази статия ми дадоха разговорите със сръбски любители,отглеждащи канари slavuiari,местна раса в развитие,раса,за чиято стандартизация започна да се работи сериозно през последните години.В какво се състои поставянето на тъмно при младите мъжки и как точно трябва да се провежда този тип певческо обучение ?
Когато птиците са завършили своето първо линеене те са готови да започнат следващата фаза в своя живот – обучение.В този смисъл е необходимо да се направят няколко неща. Най-напред младите мъжки,които са пълни със сила и енергия,се отделят в единични кафези,подходящи за по-нататъшното им обучение.Те се поставят на стелаж,които е направен така, че в предната му част да има подвижно приспособление за затъмняване- ролетка или просто плътна завеса.По този начин се подсигурява полумрак,който да може да се регулира.През първата седмица от отделянето им в индивидуалните кафези между клетките не трябва да се поставят прегради,така че мъжките да могат да се виждат помежду си.По този начин птиците се приспособяват постепенно към новата
променена среда и новите условия на живот.След една седмица между клетките се поставят прегради, така че те вече да не могат да се виждат.Вече можем да започнем и с постепенното им затъмняване със спускането на рулетката или завесата.Затъмняването се прави постепенно,за да свикнат птичките с новонастъпилите промени в
условията за живот.Тук на първо място се мисли за тяхното приспособяване към мрака,който ще затрудни намирането на храната и водата.Поради тази причина разположението на хранилките и поилките трябва да бъде винаги на едно и също място. Когато птиците се приспособят към живота в полумрак,всички следващи действия около младите мъжки трябва да се правят на изкуствено осветление.Кои са основанията за поставянето им в полумрак Основната причина е,че с поставянето в тъмнина,принуждаваме младите мъжки да се концентрират върху пеенето.Песента при канарчетата е неразривно свързана с действието на жлезите с вътрешна секреция и произвежданите от тях хормони и поради този факт е отражение на половата им зрелост.С песента се отбранява територията, но също така се привличат и женскате,а младите мъжки канарчета са пълни със сила и активност. В желанието си да правят всичко като възрастните мъжки,те могат да се
опиянят и въодушевят,а в полумрака,който се регулира /контролира/,те нямат нищо друго какво да правят,освен да слушат учителя си и да се опитват го имитират.С метода на затъмнение ние просто се направляваме и напътстваме канарчетата към развиването на една стройна,хармонична,спокойна и комплексна песен.В непосредствена близост до
младите мъжки трябва да се постави кафез с учителя-певец -птица, която има най-богата и
съвършена песен.Учителят - певец трябва да бъде активна птица,а мненията на любителите се разделят около това дали и той трябва да бъде поставен в полумрак или не. Във всеки случай,неговото пеене не трябва да бъде пресилвано.Той трябва да пее
цялата си песен спокойно и завършено.
Другата причина за поставянето на младите птици в полумрак е подготовката им за състезание,което е третия етап в развитието на младите трубадури.Самата подготовка за съревнование е и селекция на младите канарчета с оглед на качеството на тяхното пеене. Как се прави?От стелажа се изваждат кафезите с младите мъжки и се поставят на маса,над която е запалена електрическа крушка.Най-често се вадят едновременно четири кафеза наведнъж и се поставят вертикално един над друг.Последният кафез се покрива непременно със парче картон,ламаринка или нещо подобно.Обикновено отначало
разделените птици са уплашени и възбудени,обаче бързо започват да пеят. Изваждането им трябва да става всекидневно,докато бъдат готови за състезанието.Същността на този метод е да се изгради условен рефлекс при който птиците,да започват да пеят,когато бъдат извадени на светлина.Изключително внимание трябва да се обърне на хигиената на
кафезите и приборите и най-вече на изхранването на мъжките.Храната им не бива да бъде твърде калорична,защото в полумрака птиците са по-малко активни.Много силната храна може да доведе до това да станат твърде лениви.Любителите най-често хранят своите птици със зърнена смес от рапица и светли семена, смесени в съотношение 1:1.
Това са някои от основните правила около обучението на младите мъжки канарчета.И въпреки всичко има още много технически детайли,които могат да бъдат от решаващо значение.Често и мненията на любителите са различават около тези детайли.Опитът на старите любители е,разбира се,скъпоценен.Той трябва да се има предвид и да се
уважава.Основното обаче,което не трябва да подценява всеки любител канаровъд,който се занимава с обучение на певчески канари е индивидуалната работа по обучението и селекцията на птиците.Всеки трябва да превърне обучението в собствено изкуство и по този начин да подобри качеството на отглежданите от птици.

Няма коментари:

Публикуване на коментар