понеделник, 19 януари 2009 г.

ЩИГЛЕЦ – отглеждане и размножаване в домашни условия.




Текст: Д.Маслан Превод: Надежда Георгиева
Щиглецът (Carduelis.carduelis),който притежава характерна звънка и разнообразна песен е най-често отглежданата в домашни условия дива пойна птичка.Неговото пъстро оперение,енергично и почти целогодишно пеене,както и неповторимият му темперамент го правят безспорен фаворит на почитателите на птичата песен.
По-надолу ще се спрем на някои по-важни въпроси,свързани с отглеждането, размножаването и храненето на щиглеците в домашни условия.Ще обясним и най-сигурните признаци и външни белези,по които могат да бъдат различавани мъжките от женските представители на този вид.Ще Ви запознаем с особеностите на жизнената среда,която обитава европейският щиглец.
В зооложката систематизация Щиглецът е разположен по следния ред: Клас: Aves /птици/
Ред: Passeriformes /врабчови/
Подред: Passeres /пойни/
Семейство : Carduelidae / щиглеци/
Вид: Carduelis carduelis / щиглец /
1.ОПИСАНИЕ.
Щиглецът е познат и под други наименования като например кадънка, кардерина,бодиланче, догуличе.Това е една от най-разпространените у любителите пойни птици. Възрастната птица е много красива-челото,предната част на темето и гърлото са с блестящ ярко червен цвят,като при женската червеното не е така ярко подчертано.Тилът и задната част на темето са черни или темето и тилът са сивкавокафеникави в един цвят с гърба, бузите и покриващите ухото перца.Огърличката и петното отзад на шията са сивкавобели.Пръстенчето около основата на човката, юздечката, покривните пера на първостепенните махови и малките и средните покривни пера на крилата са черни.Гърбът е кафяв,а надопашието-белезникаво.Човката е жълтеникавобяла с по-тъмен връх,краката са кафеникаворозови.Отдалеч в полет птицата изглежда светло оцветена.Полетът на щиглеца е вълнообразен, със стрелкания и издигания и постоянно издаване на характерните за вида звуци-пипикания.Щиглецът принадлежи към целогодишните обитатели, заселва се сред дървесни насаждения на културния ландшафт,в разредени гори,по заливните гори край азиатските реки,в парковете и други.По време на странстванията си обича откритите пространства,запустелите места, обрасли с магарешки тръни и други бурени.Гнездото си прави на дърветата по хоризонталните клони далеч от стъблото.Женската снася по 5-6 яйца с бледосин цвят.Мъти 12-13 дни,като през това време мъжкият я храни.Възрастните птици на свобода се хранят със семена от репей, лапад, елша, бреза и др.Малките си изхранват главно с насекоми и особено листни въшки,а като поотраснат-с растителна храна, например неузрели семена,плодови завръзки и др.Песента му е силна, гръмка, с постепенно забавящ се ритъм, с подсвирквания,с дрезгаво скърцащи звуци.Тя звучи весело и закачливо.При държане в клетка щиглеците често възприемат звуци и мотиви от песните на други птици. Към пленничеството и стопанина си привикват доста бързо,с изключение на старите щиглеци.Живеят дълго-понякога до 10 години.Пеят почти през цялата година с прекъсване по време на линеенето.Младите мъжки щиглеци често се използват за кръстосване с женски канарчета,от което се получават доста интересни по цвета на оперението си хибриди.Това естествено зависи много от цвета на женското канарче. Понякога пеенето на хибридите е много разнообразно и приятно.Мъжкият щиглец е много нежен, внимателен и грижлив съпруг и баща.Понякога мъжките щиглеци умират от мъка, ако е умряла женската им канарка.При отглеждане в къщи щиглеците трябва да се хранят със зърнена смеска /канарено семе, репейно семе, ленено и конопено семе, овесени ядки, слънчоглед, елшови, брезови, лападови и други семена/.Много обичат ябълки, салата, зеле и други зеленчуци. Това,което е най-характерно за Щиглеците е ярко червената маска,разположена в предната част на лицето и обхващаща пространството от човката до очите.Тилът и върхът на главата са черни.Бузите,коремчето,зоната над опашката са бели.На гушката и по гърдите има бели полета.Гърбът е кафяв.Част от големите махови пера по крилата са жълти,откъдето вероятно и произлиза английското наименование на щиглеца - Goldfinch или "златна птичка". По върховете на маховите пера има също и бели зони.В края на черните опашни пера имат бели елипсовидни петна,наричани "бадеми".Техният брой е различен,но най-често е 2,4 или 6 на брой.Дългият и тънък клюн е с цвета на рог и има черен връх. Краката са червеникаво-кафяви,а очите – кръгли и черни.
Младите птици също имат черни крила и опашни пера,но не им достига характерното за възрастните екземпляри наситено червено и черно оцветяване.На главата, гърдите и страничната част на тялото имат тъмни петна.Въпреки колоритния си външен вид,в природата щиглеците не са толкова лесно забележими.Най-често можете да чуете тяхното характерно пипикане - пит пит по пит.Едва тогава ще можете да ги забележите и да ги отличите от останалите малки птички,които прехвърчат около вас.Оказва се,че тяхното шарено оперение,съчетано с дневната светлина и сенките на дърветата е чудесен камуфлаж.
Щиглецът има много подвидове,които е трудно да бъдат сразличени от неопитно око.Най-просто е да се определи основната и най-разпространена в Европа форма на вида- Сarduelis.carduelis и подвида Сarduelis.сarduelis.major,наричан още Сибирски щиглец.Ако искате да съпоставите и да наблюдавате по-голям брой щиглеци от различни подвидове,ще трябва да посетите някоя голяма изложба на птици.Такава на първо място е AZ-съюзна изложба в Каселу,която се прави всяка година през есента.
2.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛА
Най-сигурното установяване на пола на щиглеците може да стане само от непосредствена
близост.От опит мога да кажа,че има два принципно сигурни знака за различаване
на пола на щиглеците.Единият е – ярко червените пера пред и около очите т.нар. маска.При мъжките крайният контур на маскта преминава през задния край на окото.При женските червеното оперение се простира най-често само до средата на окото.Понякога,особено при старите женски,червеният участък може да опира до самия край на окото и поради тази причина да затрудни разпознаването.Другият сигурен белег за полова диференциация е оцветяването в основата на крилото,там откъдето то започва. Птицата,на която искаме да определим пола се взима в едната ръка,а с другата се разтваря крилото.При мъжките може да се види чисто черно оцветяване на малкия крилен
покривач.При женските птици то е примесено с кафяво.
3.РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Многото подвидове щиглеци населяват Европа,Северна Африка и по-голяма част от Азия. Тук /Германия-бел.прев./ населяват най-често ивиците гори,овощни плантации,градини, паркове и гробища.През есента най-често се срещат големи групи заедно с други пойни птици.Често населяват и некултивирани полета от храсти и брези.Северните и източните популации са преди всичко птици-преселници.Нашата домашна популация е частично прелитаща /За Германия –бел .прев./
4.УСЛОВИЯ за НАСТАНЯВАНЕ на Щиглеци в домашни условия.
Градинската волиера,с обособено и затворено отделно помещение е най-добрият вариант за настаняване на птиците.Затвореното пространство позволява да останат във волиерата и през най-студените зими.Освен това е възможно да се държат и дори и да се чифтосват щиглеци в клетки с най-малка дължина от 1.20 м.Пространството в градинските волиери позволява да се направи един истински малък биотоп за обитателите и.Волиерата от своя страна не би трябвало да бъде гъсто засадена с растения,понеже щиглеците обичат
повече отворено пространство.Успоредно с храстите трябва да се остави и част от пространството на земята с насадени различни диви растения.Това дава на птиците извор на храна,а за наблюдателите –красива картина.На птиците трябва да се осигури спокойствие,а това става с поставянето на гнезда и подсигуряването на подходящо място
за живеене.В клетките може да се поставят клонки от бор.Боровите к лонки имат това
предимство,че не им окапват игличките,когато изсъхнат.В затвореното пространство трябва да има няколко хранилки,водата която може да служи за къпане и за пиене.За да бъдат птиците във волиерата защитени от гризачи,първото условие е да има достатъчно дълбок
фундамент /основа/.Ограда от върба твърде успешно пази птиците от котки и от други нежелани гости.Двойната мрежа спира дневните и нощни набези на грабливите птици, които биха ги наранили или убили.Необходимо е да се предвиди слабо осветление вътре във волиерата,което да подсигурява през нощта необходимата ориентация на уплашените птици.
Много от щиглеците на драго сърце градят гнезда вътре във волиерата.За изграждането на гнездото имат на разположение растения и клончетата от бор.Също така обаче,използват и материали с изкуствен произход.На първо място за правенето на гнездо са им необходими кошнички и панерчета.Изкуствените гнезда трябва да бъдат заслонени с малки клончета.
Щиглеците обичат да имат поглед върху гнездото си от близко разстояние.Най-доброто място за поставянето му е директно под покрива на волиерата.Моят съвет е помощният материал за направата му да бъде поставен в закритата част.Покривната част,където ще бъде гнездото е добре да бъде от стъкло или от прозрачна пластична материя.Освен това
трябва да мислите и за защита от директната слънчева светлина.Материалът за гнездото може да бъде от природни суровини или от изкуствени заместители.Това са конци от ютени чували,кокосови влакна,памук за автополиране,животински косми,пера,изкопани коренчета и клончета от смърч или бреза.За подсилване на стените на гнездото щиглеците в
природата използват с удоволствие паяжина.Допустимо е съвместното им отглеждане с почти всички европейски пойни птици.Но не бива да се допуска пренаселване на
волиерата. В пространство с близо 6 кв.метра основа,може да се поставят две-три двойки. Така птиците ще имат достатъчно пространство,а и растенията по-малко се повреждат.
5.ОТГЛЕЖДАНЕ
В една природосъобразна и не препълнена волиера или в кафез с подходяща и разнообразна храна,отглежданите от вас птици няма да ви карат дълго да чакате за успешно люпило.За да получите добри и хармонични чифтове,добре би било във волиерата да пуснете заедно повече щиглеци.Когато през зимата птиците са в застой,имате достатъчно време да подбрете подходящи двойки.Оцветените пръстени на отделните птици при този метод са предимство.Ако вече сте събрали вашите двойки,те ще започнат да се чифтосват още с първите топли пролетни дни.Мъжките щиглеци започват да пеят неуморно.Партньорите се допират с клюнчета,а това означава,че скоро ще започнат и да изграждат гнездото.До сега съм виждал само женски шиглеци да правят гнезда.Мъжките през това време стоят наблизо и наблюдават.Когато гнездото е готово,бързо се появява и първото яйце.Гнездото е направено за средно 5 яйца и с мътенето се занимава предимно женската.По време на гнезденето мъжкият всеотдайно се грижи за женската. Тя напуска гнездото само да пие вода и да изхвърли екстрементите.
Малките се излюпват след 13 дни инкубация.В първите дни ги храни изключително женската с храна,донесена от мъжкия.Предлагането на храна с животински произход сега е много важно.Листни въшки и мрави яйца трябва да се предлагат на птиците в достатъчно
количество.Те с удоволствие ще приемат и плодови мушици и друга жива храна.След 3-4 дни и мъжките започват да участват в изхранването на малките птици.Тогава и женската започва да се храни самостоятелно.
Покълналите семена в този период са препоръчителния богат извор на хранителни вещества.Освен това трябва да имат на разположение и достатъчно количества различни диви растения.Преди всичко най-добре се приемат семената на слънчогледа.Ако птичките са добре нахранени и са приели предложената им храна,то с това е направена първата крачка за успешното им отглеждане.След 16-17 дни младите птици напускат гнездото.И двамата родители продължават да ги хранят.Скоро женската започва да гради нова гнездо. Тогава вече мъжкият е задължен да храни малките до настъпването на тяхната самостоятелност.Когато малките започнат да се хранят сами без участието на родителите те трябва да бъдат незабавно отделени в отделна волиера,за да не пречат на родителите при измътването на новите яйца от второто люпило.
Опръстеняването на младите птици трябва да стане на 5 или 6 ден от живота им.За щиглеците се използват пръстени с размер 2.7 мм.Опръстеняването на младите щиглеци става без особени трудности.Пръстените могат предварително да се обвият с
гумичка от вентил или с лейкопласт,за де се предотврати отхвърлянето на малките пиленца от майката.След шестия ден малките могат да свиват крачетата си под тялото и тогава възрастните птици не могат да виждат пръстенчетата и да се подлагат на изкушение да избутат малките от гнездото.
6.ИЗХРАНВАНЕ
На пазара от дълго време вече може да се намерят смески от семена,пригодени за изхранването на различните видове птици.Предлагат се подходящи смески и за щиглеци. Те съдържат обелени семки слънчоглед,коноп,семена от салата,мак,сусам,различни тревни семена,цикория,черно семе,чичка.Освен това щиглеците ядат смески храна за кръсточовки и за червенушки.От началото на март се дава вече и покълнала и нарязана на ситно храна. Тази храна,която има богат витаминозен състав осигурява необходимите витамини при изхранването на младите щиглеци,а също така е източник на витамин Е,който се дава за засилване на мъжките екземпляри в подготовката им за размножителния период.
Зелена храна птиците трябва получават в зависимост от годишните времена.Освен това в менюто им са включени цикория,различни видове треви,също и клонки от бреза и върба. Сладките ябълки и краставиците се дават през цялата година.След известен период на привикване щиглеците с удоволствие приемат и яйчена храна.Нея можете да купувате в магазините в готов вид или сами да си я направите.
От живата храна в първите дни на малките трябва да се дават листни въшки,мрави яйца, малки,добре охранени ларви на брашнения червей,червейчета от житни бръмбари и също ливаден планктон.Непрекъснато трябва да се дава калций,грит,варени и натрошени черупки от яйца и сепийна кост.
7.РЕЗЮМЕ
От векове хората отглеждат щиглеци преди всичко заради прекрасните цветове на оперението им и тяхната песен.Щиглеците се размножават успешно и в домашни условия,при положение,че сме създали необходимите за това условия.Трябва да се прави селекция и да се чифтосват само птици,принадлежащи на чисти подвидове.
8.МУТАЦИИТЕ ПРИ ЩИГЛЕЦА,отглеждан в домашни условия.
Любителите на кафезната орнитология у нас /България/са недостатъчно запознати с проблемите и тайните при отглеждането и създаването на домашни популации на щиглеца.По света това е хит,който очертава една от теденциите за бъдещето на модерното отглеждане и развъждане на диви пойни птици.
При правилното отглеждане на горски птици в неволя,те се опитомяват и създават поколение,което е напълно пригодено за живот в клетка.Решаващ импулс да се чифтосват диви птици,отглеждани в неволя е възможността от получаване на мутации,които засягат оцветяването и създават нови изключително атрактивни екземпляри.Междувременно, преди да говорим за мутациите при щиглеца е необходимо да се обяснят основните термини и понятия,които се употребяват най-често в орнитологията и авикултурата:
* фенотип – външен вид на птицата
* рецесивно – отстъпващо, намаляващо, покрито,не е проявено
* доминантно – противоположно на рецесивно,проявено
* генотип - съвкупност от всички наследствени качества
* автозоми - свободни хромозоми, несвързани с пола
* полово свързана наследственост - наследственост, която е свързана с пола
* еумеланин - щрихов меланин
* феомеланин - рисунъчен меланин
* наследственост - когато потомците на двама родители от един вид или раса са морфологично и физиологично еднакви с родителите си.
Тези термини за много важни,тъй като са основни понятия в специализираната литература.
От всички птичарски нации в последните пет години италианците са тези,които имат сериозен напредък в отглеждането на всички по-долу упоменати мутации при щиглеците.
Днешните установени мутации при щиглеците са следните:
* жълтосива - полово свързана,зависима мутация,характерна с трансформирането на черния еумеланин в жълтосив.Ефектът,който тази мутация носи е,че зоните,които преди са били оцветени в черно,сега са станали жълтосиви,а жълтосивите получават топло кафяв
цвят.
* Ахат - полово свързана мутация,характерна с частичната редукция на черния еумеланин и почти цялостния гръбен чертеж в цвят жълтосив феомеланин.Ахат щиглеца се характеризира с контраста между черния еумеланин на крилата и опашката,жълтосивия феомеланин на гърба и съвсем белият цвят на гърдите.В практиката сред любителите често се споменава думата ancestral,която е думата за прародителя на нормалния щиглец
носител на всички черти по стандарт.
* Изабел - полово зависима мутация.Получава се от Ахата,чифтосан с жълтосивата мутация,след което от получения ancestral щиглец на другата година дават и женски Изабел щиглеци.При фенотипа Изабел мутацията има “разводнен”рисунък.
* Пастел - мутацията е полово свързана,позната по редукцията /намаляването/ на еумеланина и феомеланина с краен фенотипен резултат - целокупно пастелно оцветяване на перата.
* Сатине - мутация,която също така е свързана с пола и без съмнение днес е една
от най-красивите мутации при щиглеците.С недостатъка на феомеланина и с почти
тоталнато намаление на еумеланина,щиглеците от тази мутация дават истинска
артистична представителност.
* Жълт - автозомна мутация,доминантна,официално призната през 1997 година и описана в италианското списание“Italia ornitologica”.
Щиглеците са покрити изцяло с жълти пера.Това е единствената мутация,която
вместо да разводнява,прибавя липохром на местата,където го няма.Отличните представители на тази мутация имат много повече жълто на крилете и колкото е възможно по-добре изразен липохром.
Трябва да отбележим,че нито една от посочените по-горе мутации не е призната от С.О.М. Това,разбира се не намалява по никакъв начин удоволствието от получаването на нови форми,с които може да ни изненада процеса по създаване на домашни популации на Щиглеца.Вече съществуващите мутации и възможността от получаването на нови неочаквани комбинации,превръщат това занимание в едно наистина изумително предизвикателство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар