ЩИГЛЕЦЪТ ( Carduelis.carduelis ) и неговите мутации при отглеждане в домашни условия.

Автор: Д-р Massimo Natale, Италия
Д-р Масимо Натале се занимава със състезателно развъждане на щиглец и неговите мутации,регистриран е към FOI със сертификат RNA n. RX26,упълномощен за развъждане на местни птици със сертификат D.A.n.2415 of 05/08/'99.
1.ПРЕДСТАВЯНЕ НА АВТОРА
Д-р М.Натале е медик,който от години се е посветил на една своя голяма страст - развъждането на диви пойни птици.Той винаги е отглеждал птици,принадлежащи към прекрасното семейство Чинкови : европейски щиглец,европейска зеленика,европейска червенушка,червеночело канарче,обикновена чинка,елшова скатия и др.Днес в неговия развъдник присъстват няколко чифта от рядката Черногърда скатия (Spinus notatus), прекрасните Южноамерикански скатии (Carduelis cucullata ),но истинският дар на природата,който е погълнал времето,душата и сърцето на д-р Натале е щиглецът,със своите цветове,многообразни мутации,прекрасна песен и неповторим темперамент.
Масимо Натале е убеден,че любовта към птичия свят,не противоречи на отглеждането и развъждането на птици в плен.По този начин се добиват важни научни занания за живота на птиците в природата,за тяхната физиологична структура и измененията (разликите) във фенотипа, дължащи се на генотипни изменения или мутации.Воден от смисъла на сентенцията “да развъждаш значи да пазиш”,д-р Натале е убеден,че когато се получат достатъчно екземпляри,развъдени в неволя,тогава ще спре използването на природата за комерсиални цели.
2.НЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ ЗА УСПЕШЕН РАЗВЪДЕН СЕЗОН
Развъдните помещения са разположени в една стая с приблизителна площ от 25 кв. метра с височина от 2,5 м и южно изложение.Достъпът в развъдните помещения се осъществява посредством открита тераса,която се използва за всички онези процедури,който не могат да се извършват вътре: почистване и дезинфекция на клетките и оборудването и др.Там се настаняват различните разновидности на щиглеца,по някой чифт от Черногърдата скатия (Spinus notatus)и се правят различни експерименти в изключително завладяващото изкуство на хибридизацията.От няколко години Масимо Натале сформира двойки между женска обикновенна чинка и мъжки щиглец, които дават оплодени яйца.На терасата са разположени няколко волиери (2-2-1m),където се поставят младите птици през деликатния период на линеенето.
Развъдната стая е с голям прозорец (приблизително 1/3 от стената ориентирана на юг),с двойни Е стъкла и защитен с комарна мрежа.Южното изложение благоприятства за влизането на полезните слънчеви лъчи,тези UV лъчи имат антисептично действие и важна позитивна роля за психо-физичното състояние на птиците.Характеристиките на двойните стъкла са повече от важни,защото тяхната роля е да изолират микроклимата в развъдното помещение,предотвратявайки нежелани температурни колебания и резки промени във влажността особено в зимния сезон.За отопление се използват електрически радиатори, които дехидратират въздуха и поради което е необходимо непрекъснато да се следят параметрите за влажност в помещението през зимата.Безупречната хигиена в помещенията,както и обогатяването на въздуха с повече кислород са също много важни условия,от които зависи положителния краен резултат,когато става въпрос за развъждане на диви птици в домашни условия.
През лятото прозореца е широко отворен,като задължително е фиксиран неподвижно. Защитата от насекоми и хищници се осигурява от поставената комарна мрежа.Във вътрешността на развъдната стая са настанени предимно щиглеци от изходната форма (разновидности major и tschusii-сардински) и техните мутации (пастел,жълтокафяв,ахат, жълти и сатине).
Щиглецът ( Carduelis carduelis major ) авторът използва за увеличаване и укрепване на популациите на изменените форми (т.е за получаване на носители).Винаги се взима под внимание действието на изходната форма върху променените форми,защото вкарването на феомеланин от изходната форма може да има както позитивно влияние върху някои мутации (ахат),така и негативно, (каквото е при жълтокафявата мутация). Изходната форма има силно изразен контраст в оперението и поради тази причина сама по себе си е достатъчно ефектна.
Щиглецът Carduelis carduelis tschusii е един типичен подвид от Сардиния, характеризиращ се с умалените си размери.Екземплярите на автора имат размери 11.5-12 см,но има и още по-малки екземпляри с размер от 11см.Оцветяването варира около характерните за щиглеца норми,като в колекцията му фигурира екземпляр със забележително количество феомеланин - хълбоците и гръдния кош са силно оцветени в жълтокафяво.Малките размери,мелодичната песен и по-голямата подвижност в сравнение с неговия Сибирски братовчед,превръщат този «жалък» представител на щиглеците в едно малко бижу.Ако към всичко това добавим безподобната ексцентричност и стойка на екземпляра в плен,вие ще можете да разберете "провинциалната" привързаност на автора към «Сицилианския щиглец» и постоянното му присъствие в неговия развъдник.
Важни фактори при специализираното развъждане са изборът на размери на клетките, храненето,аксесоарите,температурата,възможните изкуствени вариации на светлината и не на последно място прецизният избор на вида птица за развъждане.Познаването на този вид,умението на развъждача да селекционира,познаването на изискванията на стандарта за този вид и като цяло компетентността на развъждача допълват картината.
Когато при развъждането разменена (чужда) женска не мъти и не отглежда пиленцата, яйцата или пиленцата й биват преместени при изпитана женска,обикновено от подвида tschusii ,(при който вече д-р Натале е селекционирал подходящи за това линии),избягвайки по този начин прочутите проблеми от миналото при използването на канарки като бавачки (втълпяване на чужди фенотипни белези и звуци.
Всички видове, които представляват интерес за автора се развъждат в клетки от 90 или 120 см. за мутации и Carduelis carduelis maior и 55см. за видовете с по малки размери.Според Масимо Натале предимствата от развъждане във волиера са безспорни.В този случай са налице по-здравословни условия за самите птици,но от множеството съпоставки при развъждане във волиера или клетка ,предимството според автора е в полза на клетките : възможност да ръководиш отблизо всички фази на развъждането,евентуална подмяна на яйца или пиленца,контрол за състоянието на малките от първия до последния ден, опръстеняване,намален риск,ако малкото изпадне от гнездото.
3.ОПИСАНИЕ НА ВИДА.
Научното име на щиглеца е Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758).Мъжкият има следните характеристики: глава с черен калпак,типична червено-оранжева маска,жълто-кафяв гръб, черни крила и опашка с типичните бели “перли”( бадеми или огледала ),пресечени с характерната жълта препаска,бял корем и бял гръден кош с жълтокафяви области. Женските се различават от мъжките по много дребни детайли,които само опитно око може
да различи: краят на червената маска не преминава зад окото;оперението по рамото е черно и после сиво-зелено или кафеникаво.При мъжките почти винаги е изчистено черно с минимални примеси от др. цветове.Последната особеност е много полезна при опитите да определим пола на малките преди приключването на първия месец от живота им.
Типичния вид е разпространен в Европа и Северна Африка.Съществуват различни подвидове,от които най-забележителен без съмнение е Carduelis Major,разпространен основно в Сибир и характеризиращ се с по-голям размер и редуцирано количество на жълтокафяво.
4.МУТАЦИИТЕ НА ВИДА
Ключови думи:
Фенотип: външни характеристики на вида;
Генотип: генетични характеристики на вида;
Рецесивен: слаб фактор,не доминиращ,неспособен да се прояви,ако не е носен от двете хромозоми при сливането.
Половосвързан: белегът е записан в половите хромозоми,които при птиците са ХХ при мъжките и ХY при женските;
Автосоматичен: наследствеността не се определя от половите хромозоми.
Доминантен: противоположен на рецесивния,способен на проявление при присъствие в една хромозома от двойката хромозоми.
Еумеланин – черен меланин;
Феомеланин – жълтокафяв меланин.
Решаващ стимул за развъждането на щиглеца и на останалите чинкови птици в неволя бе даден от появата на цветните мутации при тях,предизвикани от генетични аномалии, трансформирали фенотипа на във форми,различни от класическите за вида.
ДНЕС ПОЗНАТИТЕ МУТАЦИИ НА ЩИГЛЕЦА СА:
Tawny (жълтокафяв) - рецесивна мутация,половосвързана,характеризираща се с преобразуването на черния еумеланин в жълтокафяв.Ефектът,който се наблюдава,се изразява в това,че зоните,оцветени в черно при изходната форма,тук са заменени с цветове от жълтокафява тоналност,а зоните на феомеланина добиват по- топъл кафяв нюанс.
Ахат - рецесивна,половосвързана мутация,характеризираща се с частична редукция на черния еумеланин и едно почти цялостно преминаване към жълто-кафяв феомеланин. Контрастът между черното,почти непроменено по крилата и опашката,останалото черно оцветяване (сребристосиво) и почти изцяло белия гръден кош придават на щиглеца забележителен ахат ефект.
Исабел - рецесивна,половосвързана мутация,произлизаща от кръстосването на ахат и жълтокафяв,при което се получава двоен носител,способен да дава женски ахати и жълтокафяви и при кръстосване отново Исабела.Фенотипът на мутацията е близък до този на мутацията Жълтокафяв, като цветовете са разводнени (размити).
Пастел - половосвързана мутация, рецесивна по отншение на редукцията на еумеланина и феомеланина, с фенотипно проявление,изразяващо се в изцяло пастелни тонове на цветовете на окраската.
Сатине - половосвързана мутация,без съмнение най-красивата призната мутация на щиглеца.Липсата на феомеланина и почти пълната редукция на еумеланина,прави представителите на тази мутация наистина забележителни.
Жълт – автосоматична доминантна мутация, официално призната през 1997г. и описана в “Орнитология Италия” през януари 1999г.Характеризира се с вмъкване на жълт цвят на почти всички места в оперението на птицата.Това е единствената мутация,която вместо да разводнява,добавя липохром там,където той обикновено не присъства.Ценните екземпляри от тази мутация имат възможно най- много жълт липохром в оцветяването.
Други необикновени мутации,все още в процес на стабилизация са Опал и Албино - и двете рецесивни и автосоматични.
Интерес представлява и друга рецесивна и автосоматична мутация - Witkop,получена и развъдена от холандските и белгийските любители.Характерно за нея е липсата на типичния за щиглеца черен кръст на главата.
5.ПРЕГЛЕД НА СЕЗОН 2000
През този сезон получих поколение както от класическите (изходните) представители на щиглеца,така и от мутациите.Развъдните двойки бяха съставени от определен брой представители на подвидовете Carduelis c. Tschusii и Carduelis c. Major (при които без особени трудности се добива поколение в клетки с дължина 90см.), няколко чифта Пастел, Ахат, Сатине и Жълт. Изходната форма (Carduelis carduelis c.) и подвидовете Carduelis c. Tschusii и Carduelis c. Major никога не кръстосвам помежду им, за да съхраня типичните за тях белези и да избегна получаването на интермедиерни екземпляри в тяхното поколение.
Аз не развъждам всички известни мутации и подвидове на щиглеца. Използвам подвида Carduelis c. Major за опресняване на кръвта при мутиралите форми. Това обаче е деликатен процес, т.к. не винаги води до позитивен резултат.Позитивен резултат при използването на нормална птица се получава при мутациите Ахат и Пастел,а негативен при Жълтокафяв.
Накрая, бих желал да споделя някои впечатления за очарователната мутация Сатине: от чифтосването на мъжки носител на сатине с женски ахат,аз получих няколко мъжки ахатови птици, носители на сатине (50% от мъжките).Тези носители проявяват фенотипа на ахата, тъй като ахатовия ген (ген на разреждането) е доминантен спрямо гена на сатинето. Екземплярите са трудно (невъзможно) фенотипно различими от тези,които са чисти ахати, като различието се определя от това в каква степен доминантния ген на ахата допуска (частично) проявление на гена на сатинето.
Превод от английски - Кр. Стойчев

Диви пойни птици и хибриди.Обучение в горско и славеево пеене.

ДИВИТЕ ПОЙНИ ПТИЦИ – ПЪРВОУЧИТЕЛИ НА КАНАРИ И ХИБРИДИ.
Георги Каров
Дивите пойни птици се отглеждат преди всичко заради тяхната песен.Обикновено това са представители на семейство зърноядни,тъй като при домашни условия привикват по-лесно към новия начин на живот. От насекомоядните птици най-често се отглеждат славей и чучулига,независимо от трудностите,които се създават при изхранването им и поддържането на песента за по-дълго време.Любителите са склонни да полагат големи грижи,защото "горските" певци са ненадминати учители за обучаването на певчески канари и хибриди.Създателите на трите певчески породи канари - Харц ролер, Малиноа и Тимбрадо посочват славея като първоучител.В потвърждение на това се явяват различни мотиви от песента на канарчетата,като например кнор,който наподобява славеевото къркане,сталтонен приличащ на металните звуци,които се чуват и при славея; множество флейти,които преобладават при славея се срещат и в песента на канарчетата.При Малиноата – тьокен,вутен и водните ролади са строфи,взаимствани от славеевата песен.При Тимбрадо – типичните “тракания на кастанети” ги има и в песента на славея. Така че,славеевата песен се явява в преработен вид в певческите интерпретации на всички певчески породи канарчета.Както знаем, всяка певческа порода има своите характерни гласови особености,което допринася "славеевите" оригинали да ни се поднасят с различен тембър и съответното видоизменение от канарите,представители на посочените по-горе породи.
Наред с обучаването на канарчета от певческите породи,голям брой любители се увличат от песента на пойните хибриди - птици,получени при кръстосването на певчески канари с диви пойни птици.Няма да преувелича,ако кажа,че най-добрия изпълнител-имитатор на горските птици е обученият хибрид.Притежаваме записи на такива постижения.Трудно може да се направи разлика между славея и имитиращия го хибрид.Дори в природата съществуват славеи с по-лоша песен от тази на хибридите-имитатори.Искам да спомена прочутите хибриди на Димитър Митов,Васил Димитров /Руски/ и Борис Лазаров. Постигнатите резултати ни задължават да поговорим по-подробно на тази тема.
Както знаем,хибридът представлява кръстоска,обединяване на наследствените белези и качества на два или повече родители.По този начин са създадени нови видове и породи кафезни птици.При цветните канари,венецуелската скатия спомага за получаване на червения фактор.Органелът също може да послужи за подобряване на зеления цвят при
канарите.Най-разпространени са хибридите,получени от женска канарка с мъжка дива семеядна птица.Получават се и хибриди между самите диви семеядни птици.Като най-красив се посочва хибридът от женска червенушка и мъжки щиглец или от женски флор и мъжки щиглец.
Световната организация С.О.М. отделя цяла секция за хибридите.Те се оценяват на конкурси по следните показатели – цвят, оперение, стойка.
Правилник за оценяване на хибриди според С.О.М.:
І цвят – до 40 точки
ІІ оперение – до 15 точки
ІІІ стойка – до 15 точки
ІV държание – до 10 точки
V сложност на хибридизацията – забележка:
Органел х канарка – 4 точки
Щиглец х канарка – 5 точки
Елшова скатия х канарка – 5 точки
Брезова скатия х канарка – 6 точки
Флор х канарка – 6 точки
Конопка х канарка – 7 точки
Червенушка х канар – 8 точки
Кръсточовка х канарка – 9 точки
VІ общо впечатление – до 10 точки
Световната организация е приела следните класове за хибриди:
І Хибриди – едногодишно опръстенени
Класове:
1. щам 4 чернокафяви канари
2. индивидуално
3. щам 4 мутация хибриди
4. индивидуално
5. щам 4 екзотика
6. индивидуално
7. щам 4 европейска фауна
8. индивидуално
9. щам 4 екзотика /европейска фауна/
10. индивидуално.
Както виждате, хибридизацията представлява огромно поле за работа,което има научна стойност.
В България хибридите се отглеждат и използват изключително заради тяхната песен. Хибридът,както казах по-горе,най-добре имитира гласово славея и песента му се запазва за по-дълго време,разбира се,ако се полагат необходимите грижи за това.От получените резултати в тази област,най-голямо внимание заслужават хибридите от женска канарка х мъжка конопка и мъжки щиглец х женска канарка.Това са най-сполучливите и най-разпространените хибриди.Песента на щиглеца е по-бърза,по-игрива и припряна, което безспорно се отразява и на хибрида.Може да се препоръча женската канарка да бъде от певческата порода харц ролер.Тъй като песента на дивата птица е в по-раздвижено темпо,за обучението на хибрида може да се подготви по-разнообразен репертоар,който да включва славееви мотиви,горска чучулига,синигер и някои други птици – тогава хибридът от щиглец ще се реализира най-добре.
Песента на конопката се отличава с една нежност и замечтаност.Тя звучи по-спокойно, меланхолично.На моменти се явява забързване,след което започва пак бавно да нарежда своята песен.За хибрида от конопка най-естествено и сполучливо се явява обучението на южен славей и по възможност с живо изпълнение – тогава може да се радваме на отлични резултати.
На любителите на хибридната песен искам да препоръчам хибрид от мъжки флор х женска F2 от органел /както знаем, женските са плодни/.Репертоарът на този хибрид трябва да бъде разнообразен.
Искам да обърна внимание първо на песента на дивата птица.Знаем,че и между дивите птици има добри и лоши певци.За съжаление,често пъти мъжката дива птица,която участва в хибридизацията не се отличава с добри певчески способности.Затова и резултатите много често са неубедителни.Друго важно условие при кръстоските е женската канарка,която също прехвърля част от своите качества на поколението.Препоръчително е тя да бъде от певческите породи.Друго особено важен фактор е самото обучение на хибридите.Хибридът е изключително чувствителен към начина на обучение.Обикновено се използва магнетофонен запис или живо изпълнение на славей.Най-добри резултати се получават при обучение с пееща птица т.нар. обучение "от човка".Важно условие при хибридизацията е да се работи с еднородни хибриди – само от конопка или само от щиглец.Хибридите са темпераментни птици,те бързо се развиват и затова запяването на друга птица действа отрицателно.При певческите породи такава опасност не съществува,тъй като те са спокойни,ансамблови птици и могат да се обучават повече на едно място.Хибрид,който пропява най-късно и пее спокойно,трябва да бъде запазен,тъй като по-дълго време възприема песента на учителя,а спокойното пеене дава гаранция за добри резултати.Не забравяйте,че цялостното обучение при хибридите продължава 2 години.
Обикновено се казва,че хибридите са безплодни,с изключение на хибридите,получени от канарче и органел.По този въпрос е трудно да се даде категорично мнение.Виждал съм хибрид от щиглец ІІ ро и ІІІ то поколение.Въпреки това,любители на кафезната орнитология с голямо търпение успяват да постигнат ценни резултати.Отглеждането на хибридни птици е едно увлекателно занимание.Получават се изненадващи вариации,които радват любителя и носят високи оценки на конкурсите. Радостта идва не само от песента,но и от красивото оперение.
Като заключение искам да обърна внимание на дивите пойни птици,които се използват за получаването на хибриди.Тяхното отглеждане и подготовка за процеса на хибридизация изисква познания и грижи,тъй като при отглеждането им в домашни условия,откъснати от естествената им среда те биват подлагани на стрес.Редовното хранене и полаганите за тяхното отглеждане грижи не могат да заместятят свободата и естествената природна среда.Вероятно това е и причината,поради която в много страни се работи по въпроса за създаване на домашни популации от диви пойни птици - щиглеци,конопки,червенушки.Одомашените поколения са подходящи за получаване на интересни и много ценни междувидови хибриди,както и за екзотични мутации,при които се стига до невероятни цветови комбинации.

Канарчета - ПЕВЦИ - I част автор : Г-н Г.Каров

Помествам тази статия на уважавания и доказан специалист г-н Г.Каров сега,независимо че всъщност тя е писана преди няколко години.Разсъжденията,изводите и препоръките,които той е дал на любители и канаровъди по въпроси,свързани с обучението,селекцията и оценяването на певчески канари имат изключително АКТУАЛНО звучене и днес.Особено тези,които засягат темата за създаването и утвърждаванета на българска певческа порода канари.Дали пътят от безпородното канарче до отглежданите и оценявани в момента канари "Орфей"е бил правилен и съобразен с правилата и закономерностите,използвани и прилагани при създавенето на вече регистрираните певчески породи ?Дали оттук нататък трябва да има промени във начина на обучение,в начина,по който се провеждат конкурсите и се оценяват птиците ?Дали фишът с мелодиите е все още актуален и подходящ,като се вземат предвид изискванията за ансамблово пеене т.нар. щамове ? Дали съдийството - една изключително деликатна и "тънка"тема - е адекватно и достатъчно подготвено за новото предизвикателство,наречено "Орфей"?Дискусиите, споровете и предложенията по всички тези теми продължават - по форумите,в клубовете и асоциациите.Въпроси и отговори има.Но най-важният резултат ще дойде след време.Ако пътят и посоката са били правилни... Уважаеми любители на канарената песен,изминаха 20 години от представянето за първи път на конкурс канарчето Малиноа в България.Заех се да направя преглед на изминалия период,тъй като аз внесох от Франция тези забележителни птици и тяхно поколение представих на конкурс през 1982 година.Всеки любител на канарчето Малиноа си спомня отличното изпълнение на тези птици.Именно те станаха причина любители от цяла България да се обърнат към тази певческа раса.От тези птици започнаха любителите от Пловдив,Хасково,Бургас,Пазарджик,Кюстендил,Асеновград,Благоевград,Търговище, Плевен,Сливен.Тъй като говоря с възхищение за тях,мисля че е редно е да спомена от кого са закупени тези и къде живеят тези прекрасни изпълнители.Наша чест и гордост е, че зад тези изключително качествени представители на певческите канари Малиноа стои
името на президента на породата във Франция Роланд дос Сантос - едно голямо име, спечелил множенство награди - но за съжаление вече покойник.От неговите писма цитирам следното: “Този резултат на моите канари е плод на много труд и на 15 години експе рименти.”В друго писмо той пише: “Аз се занимавам 15 години с култивиране на Малиноа, с часове се занимавам с това,извън моите служебни задължения.Бях Ви писал, че съм получил наградата на Париж. А сега мога да Ви кажа,че получих наградата и на Франция.Така спечелих една прекрасна купа иедин медальон, които ми бяха връчени от министъра, който е кмет на град По,където се състоя конкурса.Този град е на 1000 км от Париж.Вие виждате, мили приятелю, че отнесохте от Франция една прекрасна порода.”
Тези птици изпълняваха съвършено стандартната песен,имитираха южен славей, северен славей,поен дрозд, кукувица,синигер.Правех експерименти с морзова азбука,различни мелодични мотиви и т.н.Птиците със завидно майсторство преодоляваха този сложен репертоар,изпълнен с технически трудности.С приятели сме прослушвали тези канари на запалена свещ.Притежаваха невероятен ищах за пеене - на 1 метър разстояние,отвсякъде обградени с хора,те пееха спокойно.Много куриози са свързани с тези птици.Спомням си за един канар,който няколко години го ползвах като баща.Той изпяваше репертоара си на северен славей и след това перфектно преминаваше към щам Малиноа.Това се повтаряше непрекъснато.Като запален любител, аз исках да разкрия докрай гласовите и технически възможности на тези канари.Работех с три магнетофонни записа стандартна песен, южен славей,северен славей.Твърдението,което Роланд дос Сантос споделяше,че дълги години култивира Малиноа,много ме смущаваше.Смущаваше ме факта, че той,след като притежава певческата раса,продължава да я култивира.Сега,след толкова години на експерименти,аз го разбирам напълно.В последствие внесох птици от Холандия,Белгия,Италия,но по качество те отстъпваха на онези птици.
Неутолимата жажда на българския любител към славеевата песен се оказва истинска заплаха за канарчето малиноа.Търсят се различни кръстоски и птицата постепенно
загубва характерните си белези.За да се запази качеството на песента,предложих идеята, че мотивите от стандартната песен е добре да се потърсят в песента на славея -клокенде, беленде,сталтонен,вутен и т.н.Направих такъв славеев репертоар,изграден върху стандартната песен и го предложих на колеги от Пловдив.Може би не бяхме достатъчно настоятелни и тази добра идея остана нереализирана.Сега,след толкова години,виждам
колко правилно е било това.Защото стандартната песен представлява емблема,която се утвърждава стотици години.
Ето какво казва международният съдия Фернанд Васвор –французин: “На конкурси е хубаво да се представят много птици,желателно е да има много щамове.”
Точно това последно изречение ни дава свобода на действие,стига да се спази характерната особеност на всеки мотив от песента.Наивноно е да се мисли,че флейтовите
и метални мотиви трябва да бъдат еднакви навсякъде.Какво всъщност представлява стандартната песен.В нея има лежащи тонове,клокочещи ролади,метални звуци, флейтови мотиви,ниски,къркащи звуци,високи звънливи тонове.Чрез утвърдената песен на различните певчески раси се разкриват дори и национални особености - любовта към танцувални ритми,предпочитание към даден инструмент,разпространена професия, а същевременно и темперамента на нацията.Немското канарче харцролер отговаря точно на разпространената тогава класическа форма в изкуството.В песента се чувства една готическа строгост и студенина,типични за катедралите.Свързаната роладова песен на харц ролера напомня Бахова фуга,където мелодията има непрекъснато полифонично движение с богата темброва нюансировка,която се получава чрез смяна на регистрите на органа.Макар че песента на харцера има повече темброва красота,тя се изпълнява с точност и дисциплина.Белгийската порода Малиноа ватерслагер със своите типични водни удари, стичащи се и бълбукащи подпочвени води,ни разкрива характерните особености на един богат миньорски център,какъвто е Белгия.Разнообразната нежна и мелодична песен напомня романтизма в изкуството.Испанската порода Тимбрадо има игрива,танцувална песен.Някои от мотивите напомнят инструмента кастанети,толкова типични за Испания.Птицата действително отговаря на темперамента на нацията.
Както споменавам по-горе, околната среда дава отражение върху песента,след като чрез нея откриваме даже някои национални черти и особености.Създателите на певческите раси с голяма любов и ревност съхраняват стандартната песен на своите канари.В къщи имам една подложка за бира от Германия,на която пише:”Да бъде вечнозелена гората Харц.Да пее канарчето харц.Всички да съхраните завинаги едно радостно чувство.”
С болка искам да ви кажа,че този 20-годишен юбилей на конкурса в България се отнася и за салонния певец харц ролер,но за съжаление тази певческа раса не можа да се утвърди у нас.Искам да спомена за ансамбъла на харц ролера.При такова ансамблово изпълнение има възможност да се реализират различни хармонични ходове.Това тоново преливане, тези темброви контрасти, които се явяват в общата песен, можем да сравним само с Вилеров гоблен.Една легенда разказва,че породата харц ролер е получена в близост до стопански двор - в близост до гора и блато и наистина - с песента ни те ни въвеждат в ежедневието на едно планинско селище.Чува се обаждане на домашни животни,лай на кучета,смях на хора, чукане на наковалня, камбанките на стадата,свирката на овчаря,крякане на жаби от близкото блато,ромолене на поточе,обаждането на грабливи птици.Само човек с голямо въображение може да рисува в съзнанието си различни картини.И представете си - след всичко това,само защото харцера не може да имитира славей,не се приема добре у нас.
/Следва продължение.../

ДИСКУСИЯ : " Българско певческо канарче "

Автор: Г-н Г.Каров
Под местно пойно канарче,което ние наричаме “Орфей”,аз разбирам:
1. Птица, която има определени гласови качества, характерен тембър,постановка,техника на пеене и някакви външни белези.
2. Определен репертоар или стандартна песен,която се формира от показаните певчески качества и наклонност на птицата.
Ние трябва да сме наясно какво точно искаме от нашите птици.Стара е българската традиция към песента на славея и различните пойни птици, които огласят нашата природа. При създаването на певческите породи, като първоучител се сочи славея, но виждате, че от тази песен са останали бегли следи.Навсякъде преобла-дават роладите – в малиноа роленде,тьокенрол,белрол и самото клокенде е дълбока водна ролада.При харцера – холрол,вассеррол и клингелрол,флюйтенрол и т.н.,навсякъде има разнообразна ролада. Всъщност тя се среща и в славея.Всичко това ни подсказва,че канарът е силно зависим от нея,а нашето голямо желание е тя да бъде елиминирана от репертоара на птиците.
Ако сте проследили месечния бюлетин на дружеството, в една от темите аз разглеждам този въпрос.Там посочвам като средство вкарване на дива кръв в канарите, за да се разгради вродената канарена песен.
За нашите условия, органелът може да свърши най-добра работа в тази насока.Дивата птица е предразположена да пее при всички условия – волиерно и в малък кафез. Хибридът,поставен в компания с щиглец и конопка, сформира приятна песен.Грижите и вниманието,обаче трябва да бъдат насочени към второ и евентуално трето поколение. Новата птица ще има различни темброви качества и възможности да имитира дивите птици. Ще има и нови външни белези.
За тази цел направих един експериментален запис,в който включих фрагменти от песента на 7 птици – южен славей,чучулига,синигер,авлига,коприварче,кос и поен дрозд.Това са птици с различен тембър и изпълняват своята песен в различно темпо.Моята цел е да установя кои фрагменти от песента ще допаднат на новите птици, за да оформят своя репертоар.Въз основа на показаните тази година резултати, догодина,ако е рекъл господ, ще направя нов запис,след който ще следва продължителен процес на селекция.
Надявам се, че птиците ще покажат някакви вродени качества,но без обучение няма да се получи резултата, който всички ние желаем.
Направил съм схема,която не дава възможност да се получи отклонение от хибридната птица. Това са кратки обяснения по този въпрос, което представлява лично мое мнение.
Искам да изкажа благодарност към Николай Кацаров, който ми предостави птици от 3 линии второ и трето поколение.В тази насока работят още Георги Урумов от Пловдив, Никола Нанчев от Търговище и други. Така с общи усилия ще постигнем желаните резултати.
Когато провеждаме някакво състезание, трябва да имаме птици с еднакви качества.Тогава може да се говори за справедливи оценки.В противен случай, подготвеният запис няма да има покритие, защото всеки разполага с различни канари.Поради тези съображения, певческите породи имат различна стандартна песен и съответната оценка.
Не случайно специалистите обявяват харц-ролера като певец без конкуренция,защото тази певческа раса запазва стила и начина на пеене без да бъде обучаван.Може да получи І награда на конкурс в резултат само на добра селекция.Може да съжителства с други канари,но не променя своята песен.
Разбирам вашите жела-ния и голям ентусиазъм, които приветствам.
P.S.Разяснение на редактора:
Птиците се подлагат на рехибридизация,за да се избегне поглъщателното кръстосване.
Дотук аз разгледах въпроса за създаване на местно пойно канарче, като използваме плодния хибрид от органел.По този въпрос ще дам някои обяснения.Представих снимки на дивата птица, хибриди – F1, F2 и F3.Получиха се много интересни реакции.Някои любители погледнаха с насмешка, други се разтревожиха да не би да се получи някакъв резултат, трети ронеха сълзи, че всичко това може да отклони любителя от неговата целенасочена дейност.Намериха се, обаче, хора, които се заеха с тази идея и резултатите не закъсняха. Тази година Георги Урумов представи на конкурса в Пловдив птица – второ поколение от органел, която прекрасно изпълни подготвения репертоар.Аз, използвайки тези птици, също получих много добри резултати.Най-важното от всичко това е, че поставихме на масата певчески материал за работа.Тази година затваряме схемата, както следва:
F1 хибрид Х мъжки F3
Органел
F2 женски Х мъжки F3
F2 женски Х мъжки F2
F1 хибрид женски Х мъжки F2
F3 женски Х мъжки F2
Заслужава да се замислим за проме-ните, които са настъпили в цвета и фигурата на канарите.В момента съществуват 371 вида цветни канари и около 25 фигурно-стойкови. В замяна на това имаме само 3 певчески породи.Първата певческа порода тимбрадо е създадена преди 300 години, в 1700-та година.Въпреки това, тя е призната последна от световната организация.През 1850 г. се явява харцера, а през 1870 г. – малиноа ватерслагер.Това показва каква трудност представлява да се промени паметта и възпроизвеждането на зву-ка на птиците.Трите певчески породи се различават по тембъра, динами-ката и темпото на изпълнение.Извън това и трите породи имат характерни особености, които и днес пораждат спорове, дават се различни тълкува-ния.Например, как се е получило пеенето на харцера със затворена човка, водното меко изпълнение на малиноа или тракащото насечено пеене на тимбрадо.Това са въпроси, които навярно занимават всеки.Човешките усилия не са престанали да работят в тази насока.Така, през 1975 г. се появява канарът, наречен тиролски славей. 30-те години на 9
миналия век една група специалисти от Германия, Белгия и Италия създават фиуме, 1920 г. се явява еделролер, 1950 г. – смет, същата година – американски певец.Както виждате, всеки дава наименования на своите певчески канари, но те не получават признание от световната организация, където специална комисия се занимава с това.Те прос-ледяват ансамбловите изпълнения, характерните белези, запазването на песента и много други показатели.Всичко това не го казвам, за да обезсърча нашите скромни желания.Напротив, канарчето “Орфей” трябва да се появи,за да възнагради нашите усилия и да открие нов клас в местните певчески конкурси.

Тимбрадо.

Канарчета - ПЕВЦИ - II част автор : Г-н Г.Каров

Понеже разглеждаме въпроса за ансамбловото пеене,тук е моментът да обясня,че познанията,вкусът и интелектът на любителя най-добре се разкриват в ансамбловото пеене на неговите канари.При певческите конкурси птиците се представят в ансамбъл от 4 птици/щам/,а при други случаи могат да се прослушат и повече.За да се получи добър ансамбъл,гласовете трябва да бъдат изравнени по сила и тембър.Допускат се малки темброви отклонения. Всякакъв стремеж към солистични прояви извън стандарта трябва да се прекъсне навреме.Никой глас не трябва да се налага,всичко трябва да е добре балансирано.Обикновено при ансамбъла първо започва да пее една птица, след което към нея се присъединяват и останалите.Птицата, която дава тон на другите има много важна задача - тя създава необходимото настроение и спокойствие.Подбраните певци за ансамбъла не е необходимо да бъдат виртуози,а дисциплинирани,ревностни изпълнители. При конкурсите, птиците,които ще се състезават,трябва да бъдат млади,с един щам на
пеене.При ансамбъла не се допуска разнородна песен.Ако разгледаме установения стан-
дарт,ще видим, че определените мотиви и техните свързващи елементи имат различно
движение,ритъм и темпо.Точно от това идва красотата на ансамбъла.Например при харцера - ако едната птица пее холрол,който има известна продължителност,на този фон друга
птица изпълнява флюйтен,където има движение;трета птица изпълнява клингел,което представлява високи камбанки, а четвъртата - кнор и шокел - кнорът дава известен цвят,а
шокелът - изменение в темпото.Представете си каква интересна и красива хармония се получава.Някоя от птиците може за момент да дублира друга,с което ще подсили нейната партия.
При малиноа могат да се явят следните хармонични движения.Един канар изпълнява клокенде - ниско,водно клокочене,друг - сталтонен - метални звуци,трети - флюйтенрол,а четвърти - тьокен.Имайки предвид,че при малиноа се използват свързващите глисанди, тембристо вибрато,а при някои мотиви и двойни тонове,хармонията има плътно звучене. Птиците, които ще бъдат използвани за ансамблово изпълнение,ще трябва отрано да пеят заедно,за да могат да се вслушват и привикнат с останалите гласове.Всеки прибавен допълнително глас внася смут и за известно време разваля постигнатото.Много важен момент при ансамбловото пеене е подреждането на кафезите да става според тембъра на птиците - тези,които пеят по-ниско,трябва да се поставят в долната част,основата на ансамбъла,а по-високо пеещите по-нагоре.При това разположение движението на гласовете и звучността са по-добри.Имайте предвид, че птицата свиква с гласа,който чува отгоре или отдолу.При едно разместване,ансамбълът се нарушава.Птиците се изнервят и резултатът е лош.При ансамбловото пеене се проследява и общата звучност,за което се присъждат допълнително 3 точки.Допълнителните точки са гордост за всеки любител.Най-голямата слабост на българските канаровъди /с малки изключения/ е именно ансамбловото пеене на канарите.Друга голяма слабост е непознаването функцията на певческия кафез.Някои любители се явяват на конкурси с кафези,чиито размери са тяхно изобретение.Въпросът с певческия кафез има важно, първостепенно значение.Това е мястото,в което птицата се обучава и представя на конкурси.Малкият певчески кафез има за цел да концентрира вниманието на птицата и да я предразположи към пеене.Птиците престояват в певческия кафез до завършването на конкурса,след което се прехвърлят във волиера,за да могат свободно да летят.Певческият кафез не трябва да бъде постоянно жилище на птиците,тъй като там те се обездвижват и са предразположени към затлъстяване.Размерите на певчес-
кия кафез не са произволни,а резултат на добро и дълго обмисляне.Преди утвърждаването на певческия кафез са използвани много модели.Има запазени стари кафези,които са затворени отвсякъде и имат само една решетка отпред.Белгийските любители за първи път използват отворен отвсякъде кафез.Те образували две различни федерации - федерация на любителите на затворени кафези,със свои център - гр.Анверс и другата федерация - на любителите на отворени кафези с център гр.Ганд.
Във Франция съществува един много стар модел кафез,който е известен като модел №2. Той е с по-големи размери от белгийския.След много дискусии се стигнало до окончателно
решение за певческия кафез,който трябвало да бъде дървен,боядисан,лакиран или полиран.Тези спорове продължили повече от 20 години. На 20.ХІ.1976 г. техническият комитет на Франция и белгийската федерация най-после дали официално становище за един модел, който е комбинация между стария френски модел №2 и един от белгийските модели.Размерите на този кафез са: 16 см ширина, 20 см височина и 24,5 см дълбочина.Той се е наложил и е доказал своите добри резултати.Сами виждате каква дълга история има
певческият кафез.
А сега искам да ви запозная с провеждането на певческите конкурси в някои страни.Ето какво ни разказва Вилхелм Клус - немски специалист.Неговите впечатления са следните: германецът обича скромната,обикновена птица,която го радва със своето хубаво,тихо пеене,
като не държи на нейната окраска.Англичанинът е равнодушен към песните - за него най-важно е блестящата окраска.Французинът пък съчетава двете качества - той обича
мелодичната песен,но държи и на хубавата външност на птицата.До 40-те години на миналия век фламандецът се е придържал по-скоро към възгледите на французина. По-нататък г-н Клус казва: “Присъствах на подготовката и провеждането на певческо състезание в Белгия.В определения час и ден птицевъдите любители донасят своите канарчета в залата, където се провежда състезанието.Там птиците се поставят в
принадлежащи на съюза кафези.Тези кафези са затворени, с изключение на лицевата страна.Птиците получават храна за 8 дни,след което и лицевата страна се закрива с хартия, така че светлина прониква само отгоре,без да се виждат птиците.Съдиите прослушват канарите през тези 8 дни,колкото пъти им е възможно и водят своите бележки,за да ги оповестят на определения ден.Те не знаят кои птици са прослушвали.Междувременно вниманието на птиците не е било отвличано от нищо и съдиите са чували техните
най-хубави песни.Този начин на прослушване е много целесъобразен,тъй като ватерслатер не е музикален автомат,който пее по команда,а са му необходими няколко дни,за да свикне
на дадено място и да може да изпее своите най-хубави песни.От тук се вижда, че белгийците насочват вниманието си изцяло към песента.”
Роланд дос Сантос описва конкурсите така: “Всеки клуб на малиноа организира ежегодно конкурс.Любителите, които живеят наблизо,занасят птиците си в събота.Те са поставени в
кафези,които са еднакви и са номерирани.След това всички птици се настаняват в тъмна стая и в понеделник един съдия идва в съседна стая,заедно с един член от клуба,който няма да участвува в конкурса.Той минава и подрежда птиците 4 х 4.Канарите трябва да пеят 20 минути.Съдията записва всичко в певческия фиш и после връща 4-те канара и донася следващите.Прослушва около 80 канара на ден.Съдията е избран от всички членове на
дружеството.Той няма право да съди свои птици.И така с номера върху кафезите нито съдията,нито члена от клуба знаят името на собственика на канарите.Така не е възможно да има нередности или тенденциозно съдийство.Честно и почтено всички птици имат еднакъв шанс.Следващата неделя - 8 дни по-късно се обявяват резултатите и собствениците идват да приберат своите птици.А на тези,които живеят далече,се изпращат в специални кафези с влак,като клубът поема транспортните разноски.”
На няколко пъти се опитахме да приложим някои от тези начини за провеждане на конкурси в България,но опитите претърпяха неуспех.От няколко години проследяваме конкурси,на които се представят безпородни канари.Всеки обявява своя канар за
власотински,цариградски.Колеги от Бургас изнесоха информация как трябва да пее местното канарче,наречено “Орфей”.Според тях,то трябва да изпълнява славей,чучулига, синигер,козодой и да пее безспирно.Дори направиха певчески фиш със съответните оценки.
Всичко това е много наивно,тъй като още го няма местното канарче,а говорим за стандарт на песента му и оценки.Отново се намираме в задънена улица.А сега да проследим развитието на песента.Никога досега не съм запазвал певци,за да проследя развитието и запазването на песента.От няколко години работя върху това и вече имам представа докъде стига резултатът.Две години създавам птици с богат славеев репертоар /говоря за безпородни птици/.Опитах се да използвам тези канари за учители,разбира се за кратък период от време,просто да дадат направление.Тъй като,ако се обучава една птица на запис с 20 мелодии,тя ще възприеме в най-добрия случай 15 от тях.От този учител с 15 мелодии малките ще възприемат 10.Така постепенно репертоарът обеднява.Постепенно тези прекрасни канари в периода на размножаването започнаха да усилват гласовете, да наблягат на високите тонове и да повтарят по-лесните строфи и то без да слушат обаждането на женските.Тази възбуденост се яви от обаждането на малките мъжки канарчета,които те трябваше да обучават.Така нежната и богата песен загрубя.Направих опит да прекъсна този критичен за песента период с изкуствено предизвикване на линеене,посредством непрекъснато преместване на кафеза от едно място на друго,намаляване на храната,затъмняване, волиерно летене, предозиране с витамини.С тези прийоми силата на песента намалява,но след известно време песента обеднява,забравеното се изпълнява по друг начин,а полученият през този период брак остава.Всичко това идва да покаже,че безпородният канар трудно може да задържи неприсъщата за него славеева песен.Ако се отдели в самостоятелно помещение единичния певец и се продължи работата с него,може да се запази песента за известен период.Но щом чуе обаждането на друга птица,отрицателните процеси протичат много бързо.В същност това е съвсем нормално.В размножителния период и славея пее възбудено и силно,дори репертоарът му обеднява.Но щом се заеме с педагогическата си дейност да обучава малките,песента му става нежна, мелодична,възвръща своя блясък.Разликата се състои в това, че той изпълнява своята песен,а нашите канари - неприсъща за тях.До тези изводи са стигнали създателите на певческите раси.
Най-добрият имитатор на славея остава хибридът.За истинските любители на славеевата песен,които отглеждат в дома си славей,хибридът запълва паузата,когато славеят престане да пее.Това се отнася особено за хибрида от конопка,който с глас и тембър се доближава най-много до славея.
Хибридизацията е една обширна и много увлекателна тема,която ангажира вниманието на голям брой любители.Тя ни свързва с природата,а изненадите, които ни се поднасят, създават голяма радост.Получават се хибриди с канари,а и хибриди между диви птици. Искам отново да се върна към певческите раси,за да направя едно важно допълнение.Аз споменах, че създадените певчески раси разкриват дори национални особености,те имат
различен гласов регистър и тембър.Най-добре е да използваме определените означения при човешкия глас.Най-ниският мъжки глас е бас,средният - баритон,а високият е тенор.При певческите породи най-ниските басови партии можем да търсим при харцера,средните баритонови - при малиноа а високите тенорови - при тимбрадо.Както при човека,така и при птиците не всеки мелодичен откъс допада на гласовите дадености.Различният репертоар на
трите певчески породи,различният тембър,темпо на изпълнение и технически възможности напълно задоволяват и най-изтънчените вкусове на човека за индивидуално и ансамблово изпълнение.
Къде можем да поставим българския любител, който непрекъснато търси нещо, което отдавна е открито,лута се,блуждае.След като се съобразявам с тези национални особености,
отново ще се върна към хибридите,защото обичаме да гоним дивото.Това лято слушах хибрид на флор с канарка.Направи ми впечатление,че птицата не е обучавана,а изпълняваше много интересни неща - а както знаем,флорът има беден репертоар.Това показва какво изменение на песента настъпва вследствие на хибридизацията и какво влияние оказва съчетавенето на качествата и възможностите на питомната и на дивата птица.Това обединяване на генен материал променя гласа,фигурата и оперението,стила на пеене.Всичко това ме накара да ви предложа при създаването на местно канарче да използваме плодния хибрид от органел,кръстосан с канарчето малиноа.Получава се следната схема:
Мъжки хибрид с женска малиноа,
Женски хибрид с мъжки малиноа.
Резултатите от ІІ и ІІІ поколение са много добри, разбира се при съответната селекция. Използвам кръстоската с малиноа,защото тази порода доказа голямата си склонност да имитира славей и други горски птици с тембъра си ще повлияе на дивата птица.При това положение може да се говори за наличен материал,стил на пеене,фигура и оперение.Всичко това е необходимо,защото,ако постигнем някакъв резултат,трябва да се посочи как е получен.За да се разкрият качествата,трябва да има наличност от много птици ІІро и ІІІто поколение.Едва тогава може да се говори за подготовка на стандартна песен.За някого това може да се вижда смешно,но на конкурса преди около 20 години Илия Попарков
/канаровъд от София/ представи два хибрида от органел ІІро поколение,обучавани на южен славей и горска чучулига.Птиците направиха огромно впечатление и спечелиха първо място.Изключително желание за пеене, хубави гласове и богат репертоар.Така че рецептата е изпитана.За да се даде правилна посока на желанията и възможностите на любителите е необходимо да се направи план за работа.Използвайки опита на създателите на певческите породи,може да се направи следния анализ.Известно е,че запаметяващите възможности на певческите породи са 13-14 мелодии.Както знаем,това е проследявано в течение на много години.От тези мотиви някои са типични за породата,както холрол
за харцера,клокенде за малиноа,кастаньола флореос за тимбрадо.Следват някои ролади, флейтови мелодии с известно движение и необходимите високи мотиви,като клингел и
клингелрол при харцера,белен и белрол при малиноа,тимбре металико,каскаделео за тимбрадо.Въз основа на този преглед ние трябва да подготвим репертоара,като се ръководим от опита си - кои фрагменти на славеевата песен са достъпни
за канара.Трябва да се има предвид,че ние няма да подготвяме единичен певец,а едно ято канари,които ще се влияят един от друг в добрия и лошия смисъл.Мотивите от песента трябва да са достъпни за тези птици,за да може по качеството на изпълнение да бъдат оценявани,така постепенно ще се създаде и стандартната песен.Определените 13-14 мелодии,които ще се изпълняват от канарите едва тогава трябва да получат своето наименование,след което се оценяват според тяхната трудност.Всичко това е свързано с много години работа.Крайно време е да заговорим за наше родно местно канарче,стига сме рекламирали вносни птици.
В края на втората световна война,испанците създават национален комитет за “реставрация” на родното канарче.Били издирвани най-качествените птици от Каталуния,Кордова, Севиля, Астурия,Андалузия, Кастилия.Сега са създали “Експериментален център за
песента на испанското канарче тимбрадо”,където се събира информация и се доставят качествени птици чрез неговите членове.
Друг много важен въпрос, който искам да засегна е провеждането на певческите конкурси. Пълен хаос цари в тази област.Какво трябва да се направи?Градовете, които се занимават с певчески канари са София,Пловдив,Бургас,Стара Загора,Кюстендил.В тези градове до края на годината трябва да се проведат регионалните конкурси.Любителите от близките до
тези градове също трябва да участват там.Съответно към Пловдив се включват любители от Пазарджик Асеновград и др.Наградените с І, ІІ и ІІІ място от всеки град участват в националния конкурс, който трябва да се проведе през януари,на неутрално място-някой град в централна България,който може да подсигури необходимите условия.Убеден съм,че това ще създаде голяма радост за някое кметство.
Накрая искам да спомена няколко думи и за съдийството.Напоследък наблюдаваме, че всеки град,в който се провежда национален конкурс толерира своите участници.Или
казано с прости думи,конкурсът се провежда за някого.За себе си мога да кажа,че никога не съм се съобразявал с това кой стои зад птицата.Много пъти конкурси са печелили съвсем непознати хора.С това съм си навличал много врагове.От личен опит зная с какъв огромен труд се постига всеки резултат.Оценявам и тежкия режим,на който е подложена всяка птица до конкурса.Затова и компромиси в това отношение не трябва да се правят.
Всичко това е в областта на пожеланията.Просто използвам конкурсното начало на малиноа в България,за да изложа моите виждания по въпроса за създаването,развитието и утвърждаването на българското певческо канарче като отделна международно призната порода.

ЩИГЛЕЦ – отглеждане и размножаване в домашни условия.

Текст: Д.Маслан Превод: Надежда Георгиева
Щиглецът (Carduelis.carduelis),който притежава характерна звънка и разнообразна песен е най-често отглежданата в домашни условия дива пойна птичка.Неговото пъстро оперение,енергично и почти целогодишно пеене,както и неповторимият му темперамент го правят безспорен фаворит на почитателите на птичата песен.
По-надолу ще се спрем на някои по-важни въпроси,свързани с отглеждането, размножаването и храненето на щиглеците в домашни условия.Ще обясним и най-сигурните признаци и външни белези,по които могат да бъдат различавани мъжките от женските представители на този вид.Ще Ви запознаем с особеностите на жизнената среда,която обитава европейският щиглец.
В зооложката систематизация Щиглецът е разположен по следния ред: Клас: Aves /птици/
Ред: Passeriformes /врабчови/
Подред: Passeres /пойни/
Семейство : Carduelidae / щиглеци/
Вид: Carduelis carduelis / щиглец /
1.ОПИСАНИЕ.

Щиглецът е познат и под други наименования като например кадънка, кардерина,бодиланче, догуличе.Това е една от най-разпространените у любителите пойни птици. Възрастната птица е много красива-челото,предната част на темето и гърлото са с блестящ ярко червен цвят,като при женската червеното не е така ярко подчертано.Тилът и задната част на темето са черни или темето и тилът са сивкавокафеникави в един цвят с гърба, бузите и покриващите ухото перца.Огърличката и петното отзад на шията са сивкавобели.Пръстенчето около основата на човката, юздечката, покривните пера на първостепенните махови и малките и средните покривни пера на крилата са черни.Гърбът е кафяв,а надопашието-белезникаво.Човката е жълтеникавобяла с по-тъмен връх,краката са кафеникаворозови.Отдалеч в полет птицата изглежда светло оцветена.Полетът на щиглеца е вълнообразен, със стрелкания и издигания и постоянно издаване на характерните за вида звуци-пипикания.Щиглецът принадлежи към целогодишните обитатели, заселва се сред дървесни насаждения на културния ландшафт,в разредени гори,по заливните гори край азиатските реки,в парковете и други.По време на странстванията си обича откритите пространства,запустелите места, обрасли с магарешки тръни и други бурени.Гнездото си прави на дърветата по хоризонталните клони далеч от стъблото.Женската снася по 5-6 яйца с бледосин цвят.Мъти 12-13 дни,като през това време мъжкият я храни.Възрастните птици на свобода се хранят със семена от репей, лапад, елша, бреза и др.Малките си изхранват главно с насекоми и особено листни въшки,а като поотраснат-с растителна храна, например неузрели семена,плодови завръзки и др.Песента му е силна, гръмка, с постепенно забавящ се ритъм, с подсвирквания,с дрезгаво скърцащи звуци.Тя звучи весело и закачливо.При държане в клетка щиглеците често възприемат звуци и мотиви от песните на други птици. Към пленничеството и стопанина си привикват доста бързо,с изключение на старите щиглеци.Живеят дълго-понякога до 10 години.Пеят почти през цялата година с прекъсване по време на линеенето.Младите мъжки щиглеци често се използват за кръстосване с женски канарчета,от което се получават доста интересни по цвета на оперението си хибриди.Това естествено зависи много от цвета на женското канарче. Понякога пеенето на хибридите е много разнообразно и приятно.Мъжкият щиглец е много нежен, внимателен и грижлив съпруг и баща.Понякога мъжките щиглеци умират от мъка, ако е умряла женската им канарка.При отглеждане в къщи щиглеците трябва да се хранят със зърнена смеска /канарено семе, репейно семе, ленено и конопено семе, овесени ядки, слънчоглед, елшови, брезови, лападови и други семена/.Много обичат ябълки, салата, зеле и други зеленчуци. Това,което е най-характерно за Щиглеците е ярко червената маска,разположена в предната част на лицето и обхващаща пространството от човката до очите.Тилът и върхът на главата са черни.Бузите,коремчето,зоната над опашката са бели.На гушката и по гърдите има бели полета.Гърбът е кафяв.Част от големите махови пера по крилата са жълти,откъдето вероятно и произлиза английското наименование на щиглеца - Goldfinch или "златна птичка". По върховете на маховите пера има също и бели зони.В края на черните опашни пера имат бели елипсовидни петна,наричани "бадеми".Техният брой е различен,но най-често е 2,4 или 6 на брой.Дългият и тънък клюн е с цвета на рог и има черен връх. Краката са червеникаво-кафяви,а очите – кръгли и черни.
Младите птици също имат черни крила и опашни пера,но не им достига характерното за възрастните екземпляри наситено червено и черно оцветяване.На главата, гърдите и страничната част на тялото имат тъмни петна.Въпреки колоритния си външен вид,в природата щиглеците не са толкова лесно забележими.Най-често можете да чуете тяхното характерно пипикане - пит пит по пит.Едва тогава ще можете да ги забележите и да ги отличите от останалите малки птички,които прехвърчат около вас.Оказва се,че тяхното шарено оперение,съчетано с дневната светлина и сенките на дърветата е чудесен камуфлаж.
Щиглецът има много подвидове,които е трудно да бъдат сразличени от неопитно око.Най-просто е да се определи основната и най-разпространена в Европа форма на вида- Сarduelis.carduelis и подвида Сarduelis.сarduelis.major,наричан още Сибирски щиглец.Ако искате да съпоставите и да наблюдавате по-голям брой щиглеци от различни подвидове,ще трябва да посетите някоя голяма изложба на птици.Такава на първо място е AZ-съюзна изложба в Каселу,която се прави всяка година през есента.
2.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛА
Най-сигурното установяване на пола на щиглеците може да стане само от непосредствена
близост.От опит мога да кажа,че има два принципно сигурни знака за различаване
на пола на щиглеците.Единият е – ярко червените пера пред и около очите т.нар. маска.При мъжките крайният контур на маскта преминава през задния край на окото.При женските червеното оперение се простира най-често само до средата на окото.Понякога,особено при старите женски,червеният участък може да опира до самия край на окото и поради тази причина да затрудни разпознаването.Другият сигурен белег за полова диференциация е оцветяването в основата на крилото,там откъдето то започва. Птицата,на която искаме да определим пола се взима в едната ръка,а с другата се разтваря крилото.При мъжките може да се види чисто черно оцветяване на малкия крилен
покривач.При женските птици то е примесено с кафяво.
3.РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Многото подвидове щиглеци населяват Европа,Северна Африка и по-голяма част от Азия. Тук /Германия-бел.прев./ населяват най-често ивиците гори,овощни плантации,градини, паркове и гробища.През есента най-често се срещат големи групи заедно с други пойни птици.Често населяват и некултивирани полета от храсти и брези.Северните и източните популации са преди всичко птици-преселници.Нашата домашна популация е частично прелитаща /За Германия –бел .прев./
4.УСЛОВИЯ за НАСТАНЯВАНЕ на Щиглеци в домашни условия.
Градинската волиера,с обособено и затворено отделно помещение е най-добрият вариант за настаняване на птиците.Затвореното пространство позволява да останат във волиерата и през най-студените зими.Освен това е възможно да се държат и дори и да се чифтосват щиглеци в клетки с най-малка дължина от 1.20 м.Пространството в градинските волиери позволява да се направи един истински малък биотоп за обитателите и.Волиерата от своя страна не би трябвало да бъде гъсто засадена с растения,понеже щиглеците обичат
повече отворено пространство.Успоредно с храстите трябва да се остави и част от пространството на земята с насадени различни диви растения.Това дава на птиците извор на храна,а за наблюдателите –красива картина.На птиците трябва да се осигури спокойствие,а това става с поставянето на гнезда и подсигуряването на подходящо място
за живеене.В клетките може да се поставят клонки от бор.Боровите к лонки имат това
предимство,че не им окапват игличките,когато изсъхнат.В затвореното пространство трябва да има няколко хранилки,водата която може да служи за къпане и за пиене.За да бъдат птиците във волиерата защитени от гризачи,първото условие е да има достатъчно дълбок
фундамент /основа/.Ограда от върба твърде успешно пази птиците от котки и от други нежелани гости.Двойната мрежа спира дневните и нощни набези на грабливите птици, които биха ги наранили или убили.Необходимо е да се предвиди слабо осветление вътре във волиерата,което да подсигурява през нощта необходимата ориентация на уплашените птици.
Много от щиглеците на драго сърце градят гнезда вътре във волиерата.За изграждането на гнездото имат на разположение растения и клончетата от бор.Също така обаче,използват и материали с изкуствен произход.На първо място за правенето на гнездо са им необходими кошнички и панерчета.Изкуствените гнезда трябва да бъдат заслонени с малки клончета.
Щиглеците обичат да имат поглед върху гнездото си от близко разстояние.Най-доброто място за поставянето му е директно под покрива на волиерата.Моят съвет е помощният материал за направата му да бъде поставен в закритата част.Покривната част,където ще бъде гнездото е добре да бъде от стъкло или от прозрачна пластична материя.Освен това
трябва да мислите и за защита от директната слънчева светлина.Материалът за гнездото може да бъде от природни суровини или от изкуствени заместители.Това са конци от ютени чували,кокосови влакна,памук за автополиране,животински косми,пера,изкопани коренчета и клончета от смърч или бреза.За подсилване на стените на гнездото щиглеците в
природата използват с удоволствие паяжина.Допустимо е съвместното им отглеждане с почти всички европейски пойни птици.Но не бива да се допуска пренаселване на
волиерата. В пространство с близо 6 кв.метра основа,може да се поставят две-три двойки. Така птиците ще имат достатъчно пространство,а и растенията по-малко се повреждат.
5.ОТГЛЕЖДАНЕ
В една природосъобразна и не препълнена волиера или в кафез с подходяща и разнообразна храна,отглежданите от вас птици няма да ви карат дълго да чакате за успешно люпило.За да получите добри и хармонични чифтове,добре би било във волиерата да пуснете заедно повече щиглеци.Когато през зимата птиците са в застой,имате достатъчно време да подбрете подходящи двойки.Оцветените пръстени на отделните птици при този метод са предимство.Ако вече сте събрали вашите двойки,те ще започнат да се чифтосват още с първите топли пролетни дни.Мъжките щиглеци започват да пеят неуморно.Партньорите се допират с клюнчета,а това означава,че скоро ще започнат и да изграждат гнездото.До сега съм виждал само женски шиглеци да правят гнезда.Мъжките през това време стоят наблизо и наблюдават.Когато гнездото е готово,бързо се появява и първото яйце.Гнездото е направено за средно 5 яйца и с мътенето се занимава предимно женската.По време на гнезденето мъжкият всеотдайно се грижи за женската. Тя напуска гнездото само да пие вода и да изхвърли екстрементите.
Малките се излюпват след 13 дни инкубация.В първите дни ги храни изключително женската с храна,донесена от мъжкия.Предлагането на храна с животински произход сега е много важно.Листни въшки и мрави яйца трябва да се предлагат на птиците в достатъчно
количество.Те с удоволствие ще приемат и плодови мушици и друга жива храна.След 3-4 дни и мъжките започват да участват в изхранването на малките птици.Тогава и женската започва да се храни самостоятелно.
Покълналите семена в този период са препоръчителния богат извор на хранителни вещества.Освен това трябва да имат на разположение и достатъчно количества различни диви растения.Преди всичко най-добре се приемат семената на слънчогледа.Ако птичките са добре нахранени и са приели предложената им храна,то с това е направена първата крачка за успешното им отглеждане.След 16-17 дни младите птици напускат гнездото.И двамата родители продължават да ги хранят.Скоро женската започва да гради нова гнездо. Тогава вече мъжкият е задължен да храни малките до настъпването на тяхната самостоятелност.Когато малките започнат да се хранят сами без участието на родителите те трябва да бъдат незабавно отделени в отделна волиера,за да не пречат на родителите при измътването на новите яйца от второто люпило.
Опръстеняването на младите птици трябва да стане на 5 или 6 ден от живота им.За щиглеците се използват пръстени с размер 2.7 мм.Опръстеняването на младите щиглеци става без особени трудности.Пръстените могат предварително да се обвият с
гумичка от вентил или с лейкопласт,за де се предотврати отхвърлянето на малките пиленца от майката.След шестия ден малките могат да свиват крачетата си под тялото и тогава възрастните птици не могат да виждат пръстенчетата и да се подлагат на изкушение да избутат малките от гнездото.
6.ИЗХРАНВАНЕ
На пазара от дълго време вече може да се намерят смески от семена,пригодени за изхранването на различните видове птици.Предлагат се подходящи смески и за щиглеци. Те съдържат обелени семки слънчоглед,коноп,семена от салата,мак,сусам,различни тревни семена,цикория,черно семе,чичка.Освен това щиглеците ядат смески храна за кръсточовки и за червенушки.От началото на март се дава вече и покълнала и нарязана на ситно храна. Тази храна,която има богат витаминозен състав осигурява необходимите витамини при изхранването на младите щиглеци,а също така е източник на витамин Е,който се дава за засилване на мъжките екземпляри в подготовката им за размножителния период.
Зелена храна птиците трябва получават в зависимост от годишните времена.Освен това в менюто им са включени цикория,различни видове треви,също и клонки от бреза и върба. Сладките ябълки и краставиците се дават през цялата година.След известен период на привикване щиглеците с удоволствие приемат и яйчена храна.Нея можете да купувате в магазините в готов вид или сами да си я направите.
От живата храна в първите дни на малките трябва да се дават листни въшки,мрави яйца, малки,добре охранени ларви на брашнения червей,червейчета от житни бръмбари и също ливаден планктон.Непрекъснато трябва да се дава калций,грит,варени и натрошени черупки от яйца и сепийна кост.
7.РЕЗЮМЕ
От векове хората отглеждат щиглеци преди всичко заради прекрасните цветове на оперението им и тяхната песен.Щиглеците се размножават успешно и в домашни условия,при положение,че сме създали необходимите за това условия.Трябва да се прави селекция и да се чифтосват само птици,принадлежащи на чисти подвидове.
8.МУТАЦИИТЕ ПРИ ЩИГЛЕЦА,отглеждан в домашни условия.
Любителите на кафезната орнитология у нас /България/са недостатъчно запознати с проблемите и тайните при отглеждането и създаването на домашни популации на щиглеца.По света това е хит,който очертава една от теденциите за бъдещето на модерното отглеждане и развъждане на диви пойни птици.
При правилното отглеждане на горски птици в неволя,те се опитомяват и създават поколение,което е напълно пригодено за живот в клетка.Решаващ импулс да се чифтосват диви птици,отглеждани в неволя е възможността от получаване на мутации,които засягат оцветяването и създават нови изключително атрактивни екземпляри.Междувременно, преди да говорим за мутациите при щиглеца е необходимо да се обяснят основните термини и понятия,които се употребяват най-често в орнитологията и авикултурата:
* фенотип – външен вид на птицата
* рецесивно – отстъпващо, намаляващо, покрито,не е проявено
* доминантно – противоположно на рецесивно,проявено
* генотип - съвкупност от всички наследствени качества
* автозоми - свободни хромозоми, несвързани с пола
* полово свързана наследственост - наследственост, която е свързана с пола
* еумеланин - щрихов меланин
* феомеланин - рисунъчен меланин
* наследственост - когато потомците на двама родители от един вид или раса са морфологично и физиологично еднакви с родителите си.
Тези термини за много важни,тъй като са основни понятия в специализираната литература.
От всички птичарски нации в последните пет години италианците са тези,които имат сериозен напредък в отглеждането на всички по-долу упоменати мутации при щиглеците.
Днешните установени мутации при щиглеците са следните:
* жълтосива - полово свързана,зависима мутация,характерна с трансформирането на черния еумеланин в жълтосив.Ефектът,който тази мутация носи е,че зоните,които преди са били оцветени в черно,сега са станали жълтосиви,а жълтосивите получават топло кафяв
цвят.
* Ахат - полово свързана мутация,характерна с частичната редукция на черния еумеланин и почти цялостния гръбен чертеж в цвят жълтосив феомеланин.Ахат щиглеца се характеризира с контраста между черния еумеланин на крилата и опашката,жълтосивия феомеланин на гърба и съвсем белият цвят на гърдите.В практиката сред любителите често се споменава думата ancestral,която е думата за прародителя на нормалния щиглец
носител на всички черти по стандарт.
* Изабел - полово зависима мутация.Получава се от Ахата,чифтосан с жълтосивата мутация,след което от получения ancestral щиглец на другата година дават и женски Изабел щиглеци.При фенотипа Изабел мутацията има “разводнен”рисунък.
* Пастел - мутацията е полово свързана,позната по редукцията /намаляването/ на еумеланина и феомеланина с краен фенотипен резултат - целокупно пастелно оцветяване на перата.
* Сатине - мутация,която също така е свързана с пола и без съмнение днес е една
от най-красивите мутации при щиглеците.С недостатъка на феомеланина и с почти
тоталнато намаление на еумеланина,щиглеците от тази мутация дават истинска
артистична представителност.
* Жълт - автозомна мутация,доминантна,официално призната през 1997 година и описана в италианското списание“Italia ornitologica”.
Щиглеците са покрити изцяло с жълти пера.Това е единствената мутация,която
вместо да разводнява,прибавя липохром на местата,където го няма.Отличните представители на тази мутация имат много повече жълто на крилете и колкото е възможно по-добре изразен липохром.
Трябва да отбележим,че нито една от посочените по-горе мутации не е призната от С.О.М. Това,разбира се не намалява по никакъв начин удоволствието от получаването на нови форми,с които може да ни изненада процеса по създаване на домашни популации на Щиглеца.Вече съществуващите мутации и възможността от получаването на нови неочаквани комбинации,превръщат това занимание в едно наистина изумително предизвикателство.

Канарчета певци.Унаследяване на певчески способности и обучение.

Текст: Желко Алексич
Превод: Надежда Георгиева I.Унаследяване на певчески способности.Възможни варианти за качествена селекция.
Любителите на канарчета – певци винаги са търсели начини да подобрят качеството
на пеенето при отглежданите от тях птици.Основният въпрос,който се поставя тогава е, дали тази песен канарчето получава по наследство или не.Мненията в тази насока са били винаги различни: от теорията,че пеенето не се унаследява,а се учи от специални певчески упражнения,до диаметрално противоположната теория,че песента при канарчето се получава изключително по наследство.Има и трета теория,която е и най-приемлива.Според нея това,което канарчето унаследява е качеството на песента т. е. начинът на пеене-тембър,интонация,но не бива да се изключва и факторът “влияние на средата“т.е. допълнителното заучавене на отделни единични строфи,както и начина,по който те се изпълняват-темпо,план на песента и плановост на изпълнението.
За да бъдат признати като отделна порода със собствено име,певческите канарчета от определена линия или район трябва на първо място да унаследяват основнния,главен дял от пеенето.
Сега се появяват два въпроса за размишление:
А/ След като пеенето се унаследява, как точно става това?
Б/ Кой оказва по-голямо влияние върху качеството на унаследеното пеене – мъжкият или женският родител?
Канарчето има 42 хромозома – 21 двойки.Хромозомите са тези, които дават генетичния код, според който се решава всичко,включително и пеенето.Половите клетки на мъжкия
/сперматозоидите/ и на женската /яйцеклетката/ имат еднакъв
хаплоиден брой хромозоми - по 21.Общият брой хромозоми – 42, т.н. диплоиден брой се получава от сливането на половите мъжки и женски клетки.Със следващия пример ще покажем само теоретично,какви комбинации могат да се получат например при комбинирането на три различни двойки хромозоми.Така например:
-ген “А” за пеене с отворен клюн
-ген “а” за пеене със затворен клюн
-ген “В” за пеене с високи тонове
-ген “в” за пеене с ниски тонове (дълбоки)
-ген “С” за непрекъснато пеене (ролада)
-ген “с” за прекъснато пеене (диво). Вероятността да се получи птица с генетичен код “ааВвСс”е 4/64 или 1 /16.Ако погледнем вероятността да получим птица с всички рецесивни особености “ааввсс” можем да видим, че тя възлиза на 1/16.Още веднъж повтарям, че се отнася само за демонстрация на унаследяването на единични характерни особености, защото не трябва да се забравя, че канарчето има 21 хромозомни двойки,а ние в този пример се позовахме само на 3 двойки хромозоми.С позоваването на генетиката можем да си облекчим работата,като научим как да направляваме качеството на унаследените черти на отглежданите от нас птици.Първа стъпка в тази посока е разбирането как, коя черта /конкретно при канареното пеене/ се унаследява доминантно или рецесивно.
Между любителите на певчески канарчета,често се водят полемики около това,кой от родителите има по-голям принос, по-голямо влияние върху формирането на качеството на унаследеното пеене.Мненията се различават доста.От една страна имаме остарялото схващане,че влиянието на женската е по-голямо и че тя има решаващо значение за пеенето на потомците - според някои автори делът на женската е 60 %, дори и по-голям.Това мнение е основано главно на факта,че за любителите женската остава една мистерия,тъй като при размножаването се използват най-добрите мъжкари,а резултатът
не винаги е този, който се очаква.Единственият правилен начин е да се чуе песента на
канарчето.За съжаление женските нямат възможност да покажат своя генетичен код като мъжките - чрез пеене.
От друга страна,имаме едно научно доказаното схващане в генетиката,че и двамата родители дават еднакъв брой генина поколението,което означава, че тяхното влияние върху наследствеността е еднакво.Тук също не би трябвало да забравяме фактора “влияние на околната среда“.
Сега,сам по себе си изпъква въпросът за избора на родителските двойки.Да се избере мъжкият не е голям проблем: той пее и тази своя песен би трябвало да се предаде на потомството.Проблемът е да се избере женската,предвид скрития характер на генетичния й потенциал.Някои правят този избор на основа на женското отговаряне.То обаче може да покаже само “цвета” на гласа - тембъра,който тя има.Избирането на женската според това как пеят нейните рожденни братя е най-разпространеният засега метод между любителите
канаровъди,но и тук няма гаранция.
Да вземем следващия пример : Една женска е имала две люпила с по четири пиленца и крайният резултат са 4 млади женски и 4 млади мъжки, като само един от тези 4 мъжки е много добър певец. Вероятността е такава,че само едно от четирите женски има “добър” генетичен код,който ще даде голям процент добри мъжки.Останалите три женски
пиленца могат понякога да дадат добър мъжки,какъвто е техният баща, но с много по-малък процент вероятност.Това е основанието,поради което е рисковано да се използва само една женска за разплод.Най-добре е да се използват две сестри,които имат баща с
доказани добри певчески умения.Това са само първоначалните изводи около това,как пеенето се унаследява.На самите любители е оставен изборът да решат как да постъпят,а именно кой тип кръстосване да предпочетат - дали с доминантно или с рецесивно комбиниране на наследствените фактори.Проблемът е и в това,че трябва време,т.е. трябва да се изчака птицата да “пропее“,а това е почти цяла година преди да се разберекакво се е получило и какъв е реалния резултат.Още повече,ако се окаже,че изборът на двойките не е бил адекватен,тогава тази година ще се окаже хвърлена на вятъра.Но може би точно в тази
неизвестност се състои част от предизвикателството и удоволствието,което ни носи отглеждането на канарчетата – певци.Все пак обаче нашата цел във всеки случай е неизвестността и възможните лоши комбинации да са сведени до минимум.
II.От казаното до тук ства ясно, че част от вокалните способности при канарчето са наследствени.Условието да бъдат признати за отделна певческа порода е те да могат да прехвърлят основните дялове от тяхнотото пеене по наследство.Не трябва да се отминава и вече упоменатия фактор - влиянието на околната среда.Отглеждането на качествени канарчета - певци е немислимо без адекватно обучение.Много любители имат свои “тайни“ начини и схеми за тяхното обучението,но обединяващото в тях е,че то трябва да се провежда в тъмнина, по-точно в полутъмнина,която трябва да се контролира и регулира.Причина да напиша тази статия ми дадоха разговорите със сръбски любители,отглеждащи канари slavuiari,местна раса в развитие,раса,за чиято стандартизация започна да се работи сериозно през последните години.В какво се състои поставянето на тъмно при младите мъжки и как точно трябва да се провежда този тип певческо обучение ?
Когато птиците са завършили своето първо линеене те са готови да започнат следващата фаза в своя живот – обучение.В този смисъл е необходимо да се направят няколко неща. Най-напред младите мъжки,които са пълни със сила и енергия,се отделят в единични кафези,подходящи за по-нататъшното им обучение.Те се поставят на стелаж,които е направен така, че в предната му част да има подвижно приспособление за затъмняване- ролетка или просто плътна завеса.По този начин се подсигурява полумрак,който да може да се регулира.През първата седмица от отделянето им в индивидуалните кафези между клетките не трябва да се поставят прегради,така че мъжките да могат да се виждат помежду си.По този начин птиците се приспособяват постепенно към новата
променена среда и новите условия на живот.След една седмица между клетките се поставят прегради, така че те вече да не могат да се виждат.Вече можем да започнем и с постепенното им затъмняване със спускането на рулетката или завесата.Затъмняването се прави постепенно,за да свикнат птичките с новонастъпилите промени в
условията за живот.Тук на първо място се мисли за тяхното приспособяване към мрака,който ще затрудни намирането на храната и водата.Поради тази причина разположението на хранилките и поилките трябва да бъде винаги на едно и също място. Когато птиците се приспособят към живота в полумрак,всички следващи действия около младите мъжки трябва да се правят на изкуствено осветление.Кои са основанията за поставянето им в полумрак Основната причина е,че с поставянето в тъмнина,принуждаваме младите мъжки да се концентрират върху пеенето.Песента при канарчетата е неразривно свързана с действието на жлезите с вътрешна секреция и произвежданите от тях хормони и поради този факт е отражение на половата им зрелост.С песента се отбранява територията, но също така се привличат и женскате,а младите мъжки канарчета са пълни със сила и активност. В желанието си да правят всичко като възрастните мъжки,те могат да се
опиянят и въодушевят,а в полумрака,който се регулира /контролира/,те нямат нищо друго какво да правят,освен да слушат учителя си и да се опитват го имитират.С метода на затъмнение ние просто се направляваме и напътстваме канарчетата към развиването на една стройна,хармонична,спокойна и комплексна песен.В непосредствена близост до
младите мъжки трябва да се постави кафез с учителя-певец -птица, която има най-богата и
съвършена песен.Учителят - певец трябва да бъде активна птица,а мненията на любителите се разделят около това дали и той трябва да бъде поставен в полумрак или не. Във всеки случай,неговото пеене не трябва да бъде пресилвано.Той трябва да пее
цялата си песен спокойно и завършено.
Другата причина за поставянето на младите птици в полумрак е подготовката им за състезание,което е третия етап в развитието на младите трубадури.Самата подготовка за съревнование е и селекция на младите канарчета с оглед на качеството на тяхното пеене. Как се прави?От стелажа се изваждат кафезите с младите мъжки и се поставят на маса,над която е запалена електрическа крушка.Най-често се вадят едновременно четири кафеза наведнъж и се поставят вертикално един над друг.Последният кафез се покрива непременно със парче картон,ламаринка или нещо подобно.Обикновено отначало
разделените птици са уплашени и възбудени,обаче бързо започват да пеят. Изваждането им трябва да става всекидневно,докато бъдат готови за състезанието.Същността на този метод е да се изгради условен рефлекс при който птиците,да започват да пеят,когато бъдат извадени на светлина.Изключително внимание трябва да се обърне на хигиената на
кафезите и приборите и най-вече на изхранването на мъжките.Храната им не бива да бъде твърде калорична,защото в полумрака птиците са по-малко активни.Много силната храна може да доведе до това да станат твърде лениви.Любителите най-често хранят своите птици със зърнена смес от рапица и светли семена, смесени в съотношение 1:1.
Това са някои от основните правила около обучението на младите мъжки канарчета.И въпреки всичко има още много технически детайли,които могат да бъдат от решаващо значение.Често и мненията на любителите са различават около тези детайли.Опитът на старите любители е,разбира се,скъпоценен.Той трябва да се има предвид и да се
уважава.Основното обаче,което не трябва да подценява всеки любител канаровъд,който се занимава с обучение на певчески канари е индивидуалната работа по обучението и селекцията на птиците.Всеки трябва да превърне обучението в собствено изкуство и по този начин да подобри качеството на отглежданите от птици.

"ПРОЩАЛНО" писмо до елена (Fridolina) - "Строгата господарка",администратор на www.pernati.com

Приказка за страха, за затворените врати и за канарчетата.
Автор : ivberov

елена,позволявам си да ползвам личния ти и-мейл,за да изразя за последно пред теб своето мнение във връзка с наложената ми забрана за достъп до www.pernati.com.Административните забрани и цензурата никога не са успявали да блокират пътя на новото,нестандартното и независимото.Множеството достигнали до съвременността апокрифни документи от Средновековието,картините на Леонардо,поезията на Вапцаров и Ботев,музиката на Pink Floyd го доказват по безспорен начин.Благодаря на Вашия форум за временно предоставената ми възможност да общувам с истински професионалисти и любители канаровъди.Благодаря Ви,че ме предпазихте от постъпване в махленското клубче в кв."Орландовци",чиито членове са достатъчни за каре белот.Благодаря Ви,че чрез Вашия сайт направихте възможни новите ми контакти с истинските,доказани и международно признати специалисти-канаровъди в България.Благодаря Ви още веднъж и за това,че дискусията на тема "Орфей - мистика или реалност" се превърна неочаквано в творческа "провокация"-импулс да създам http://ivberov-mybirds.blogspot.com и да го направя своеобразен буквар,от който имаха нужда много начинаещи и любители.Там събрах и ще публикувам и занапред,материали от истински предани на канаровъдството професионалисти и чуждестранни автори от Русия,Испания,Германия,ИталияТурция,Хърватска,Сърбия,Сирия,Мароко. Ще търся и публикувам всичко,което е свързано с феномена "Орфей"-изключително амбициозна и интересна програма за създаване,селектиране и обучаване в "славеево и горско" пеене на българското певческо канарче.Надявам се новите ми приятели и симпатизанти да ме подкрепят.Исках тази вечер да пусна една декларация във Вашия форум,че няма да се явявам на конкурси "Златен Орфей",няма да продавам канари от несъществуващата порода "Орфей" и няма да членувам в нито една административна или любителска канаровъдна структура в България с по-малко от четири члена,създадена на квартален принцип.По този начин се надявам да освободя достатъчно поле за нови "творчески" изяви на тандема от "Орландовци"- Tangra и NG11.Така или иначе светът се развива и върви напред с помощта на новите комуникационни технологии.Светът отдавна вече е едно информационно цяло - за добро или за зло.Модерното канаровъдство изисква тези технологии да станат част от целия процес по отглеждане,селекция,обучение и ПРОФЕСИОНАЛНО оценяване на птиците.Информацията трябва да се споделя,а не да се крие и да се използва от полуграмотни "СУБЕКТИ" за техни лични цели с неясно бъдеще.Това,което те крият,вече е открито и го има в Интернет.Те вече няма да могат да пречат на аудиторията,"херметизирайки" нескопосано и преднамерено резултатите от съвместната работа на много честни и достойни хора.Професионализмът означава освен всичко друго и предаване на опит и знания,обучаване и насърчаване на начинаещите любители,създаване на дискусионни клубове,многостранен обмен на информация.Много качествени професионалисти от България и света го споделят напълно безкористно.Имаш представа какво точно искам да кажа,тъй като много често и ти влизаш в руските канаровъдни сайтове.Предполагам,че ти е направил впечатление и един друг факт,а именно - колко човека бяха влизали в темите за "Орфей",които зададох за дискусия във форума и за какъв период от време.Това не е подготовка за "ядрена"зима,както твърдиш ти.Това е подтискана чрез тенденциозно укриване на информация, потребност от общуване и диалог,това е рейтинг за Вашия сайт,това е съпричастност,макар и мълчалива и неутрална в по-голямата си част.Вие с лека ръка спуснахте завесата преди представлението да е завършило и угасихте осветлението.Не казахте каква е истинската причина.Зависимост,страх или навеждане.Недопустимо е по такъв безпардонен начин да затваряш усти.Във Вашия форум,това е техническа опция на софтуера,но в реалния живот е НЕВЪЗМОЖНО."Не се гаси,туй що не гасне"- свободното слово,свободното мнение,свободното общуване между хората.С този тенденциозен подбор на участници във форума Ви,Вие вървите назад.Това е Ваше право и Ваш избор.Но така неминуемо ще намалявате,ще се свивате.Накрая самоограничавайки се и блокирайки притока на нова свежа и силна кръв във "фолклорната" Ви мозайка от мнения ще останат само ЛЕТАЛНИ "гени".Посоката е друга.Векът е XXI,годината е 2009.СЪБУДЕТЕ СЕ и осъзнайте този факт!Това е Ваше право и Ваш избор.Но ИНТИФАДАТА ще продължи,мненията на хората временно ще се предават от ухо на ухо и от уста на уста,но това е най-силното средство за масова информация в България.Най-искрено се надявам тесногръдието,неграмотността и шуробаджанащината да не провалят идеята за създаване на българска певческа порода канари с международно признание.На приятелите и симпатизантите - "Благодаря".На сърдитите и на обидените - "Простете".На враговете -"Big Brother Is Watching You".Успех на варненския клуб "Одесос",на варненските канаровъди и поздрави за г-н Богдан Чорбаджиев.КОГАТО елена ОТ ВАРНА ЗАТВАРЯ ЕДНА ВРАТА,ГОСПОД И ИНТЕРНЕТ ОТВАРЯТ НЯКОЛКО НОВИ.КОГАТО fridolina ОТ www.pernati.com ЗАТВАРЯ ЕДНА УСТА,ТАЗИ УСТА ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ НА ДРУГИ МЕСТА.елена,древният римски философ Сенека е казал : "Когато губим,не знаем какво печелим и когато печелим не знаем какво губим.Ти загуби и в двата случая.Поздрави от София,кв."Коньовица"-люлката на гълъбарството и канаровъдството в България.